ДВАНАЙСЕТА НОЩ като упражнение по привидности
Петър Денчев

“Дванайсета нощ” е история за любовния копнеж и неговите трансформации, за бленуването като начин на живот и запълването на същностните липси и изживяването на живота като блян. Любовта тук не е непостижима, но не е и реалноста. Животът в Илирия отдавна е изтлял, превърнал се е в бленуване, където човек се влюбва в привидностите, но същността остава невидима. Затова “вчустването” е невъзможно. Това е история за желаната идентификация – да намериш онова, което обичаш, за да знаеш кой си. История на желанието за живот, което мъчително се е затворило в идеализираните представи, в кухия патос и неспособността за реални действия. И въпреки, че в подзаглавието “каквото пожелаете” има известна степен на избирателност, персонажите трябва да се откажат от илюзията за съвършенство – животът е толкова жесток, колкото е; и сме сами в него.