Коя е Червената планета - тази, която предполагаме, или съвсем друга, чисто нова? Дали това не е мястото, в което времената и пространствата започват да се застъпват, където се проявяват необясними ефекти, сривове в поведението, където плътта на реалността започва да се огъва и протърква? "Не може да се субсидира с доверие за реалност едно битие, което само не полага усилия да бъде реално." Там, където завършва научната фантастика, започва "Чеврената планета" - далеч отвъд рамкте на жанра, в плюшения мрак на потайния космос.

Екипажът на еднопосочния научно-мисионерски полет „Утопия“ достига до ръба на Галактиката. Там се натъква на кораб-капсула, който дрейфува безпилотно. Изглежда, че двата космически съда са с произход от една и съща, хуманоидна цивилизация, но излизат от различни точки на времепространството. На борда на кораба-капсула няма оцелели. За сметка на това, роботът пази огромно количество информация. Тя е разказ за събитията на Земята и в Слънчевата система, случили се преди или след началото на мисията на „Утопия“. Проследен е финалът на соларната еволюция и превръщането на Слънцето в червен гигант, който абсорбира планетите около себе си. Срещата между двата кораба предизвиква срив във времепространствената тъкан, тъй като единият идва от бъдещето на другия. И оттук нататък всички събития се развиват в абсолютно непредвидима посока.

В същото време, се развива и успоредното, земното действие. Киноиндустрията се намира в глобална продуктова криза. Критично ограничен става ресурсът на снимачни площадки, заради ефектите на глобалното затопляне, спада на осветеността в земната атмосфера, демографските сътресения, войните. Филмовата индустрия търси евтини и подходящи локации за нови научно-фантастични продукции, както и евтина жива маса за масовки и статисти. Един режисьор подготвя нова площадка за реализация на 13-ия епизод на „Звездни войни“ и започва снимки.

от Георги Тенев