„В нашия бит има нещо чуждо за живота на всички евро­пейски народи: у нас челядното зло е злата свекърва, а не злата тъща. И това тегли една черта в българския бит, която е съвсем необяснима за чужденците (даже за най-близките нам — руси и сърби). В интимния семеен мир авторитетът на майката у нас бие тоя на бащата. . . И българската майка, привързана към челядното стопанство с посочените битови привилегии, след смърт­та на своя съпруг (или даже приживе на такъв) „командари” в челядта, т. е. явява се като властна над сина си и, значи, също над неговата невеста. А оттам иде крамола — и народът е създал поговорка — „две жени под една стряха не събирай”. Войната между свекървата и снахата в българския живот е вездесъща и неизменна.

Към края на 90-те години от миналия век в София се от­криха курсове за акушерки. Те се изпълниха с дерайлирали (първи!) девици. За тях се шушукаше вече в цялата страна: надеждата им да стъпят в брак била в подмамване на чужд съпруг. . .

Така построих комедията си „Свекърва”: битовото зло от векове преплетох с новите прояви в живота”                                 Из  „Творчество и живот” А. Страшимиров