Легендарната за авангардите от последния век творба се появява през 1869, издадена под псевдонима граф дьо Лотреамон. Роденият в Уругвай енигматичен французин Изидор Дюкас публикува „Песните на Малдорор” една година преди смъртта си, на 23-годишна възраст. Творбата, преоткрита половин век по-късно от сюрреалистите, е измежду тайните и явни обсесии на Метеор от самото начало на съществуването на групата. Екипът на спектакъла си поставя рискованата цел да претвори мрачния и загадъчен поетически текст на Лотреамон, населен с макабрени кошмарни видения и апокалиптични предзнаменования, в съвременна театрална творба.  За тази цел Васева и Йовчев мобилизират характерните за работата на Метеор методи: ексцесивен сценичен ритъм, упорство в търсенето и овладяването до виртуозност на нови театрални и езикови техники, сътворяването на хипнотично въздействащо, фантастично театрално пространство.
Спектакъл за Другото на човешкото и Другото на театъра.