В комедията „Свекърва“, писана за откриване на Народния театър в София, Страшимиров владее законите за смешното. Битовата тема за отношенията между снаха и свекърва прераства в конфликт между поколенията, между консерватизма на патриархалния морал и новия „градски“ начин на живот. От  комедиите на Страшимиров особено внимание заслужава „Свекърва“ – едно „ултрабългарско“ драматично произведение, което е работено, заедно с „Отвъд“ далеко от България – във Франция. Сюжетът е хубав и добре разработен. В образа на старата Костанда са изнесени противоположните качества на свекървата, изразили се в лоши и несправедливи отношения спрямо снахата – кротката и търпелива  Дечка. В „Свекърва“ имаме здрав комизъм и здраво комическо действие, чуждо за нагласени случайности. Извън тия случайности е даден и образът на Велчо Свилен, син на свекървата,   с ярко и пълно комическо осветление, ясно очертана характеристика, които засилват комическото впечатление.                                                                                          (Стефан Попвасилев)