Театри



Народно читалище "Христо Ботев" - Пловдив

Пловдив, ул. “Даме Груев” № 1, 032 / 692 858, 032 / 692 705


http://www.chitalishtebotev.hit.bg/side.htm
4Рейтинг на театъра

(среден рейтинг на постановките)



За Народно читалище "Христо Ботев"

Народно читалище “Христо Ботев” е основано на 2 октомври 1905 година, а през 1906 година е утвърден и устава на читалището от Министерство на народното просвещение. Негов първи председател е Никола Дюлгеров, зам.председател Марин Чомаков, секретар Васил Гюзелев. С дейността си читалището внася оживление в квартала, то е единственото културно средище по онова време. По думи на очевидци читалището започва да развива богата за времето си културно-просветна дейност, сформира се и театрален състав, чийто първи спектакъл е “Многострадална Геновева”. Това е и времето, когато се поставят и основите на библиотеката. Със средства събрани от членския внос и приходи от културни прояви се закупуват книги.През 1912 година се обявява Балканската, а през 1914 г. и Първата световна войни. Мъжете от квартала заминават на фронта и голяма част от тях не се завръщат. Дейността на читалището замира. След края на войните в квартала идват бежанци от Източна Тракия, Беломорието и Егейска Македония. Нуждата от културно средище става все по-осезателна. Само няколко години след края на Септемврийското въстание сред населението на “Кючук Париж” се заражда идеята за възобновяването на читалище “Христо Ботев”. На 20 март 1927 г. по инициатива на Стефан Златарев в една от стаите на старото училище, намиращо се до Бетонния мост се събират кварталците и избират нов управителен съвет, чийто председател е учителя Коста Ангелов, зам. Председател Стефан Златарев, секретар Пейо Василев, касиер Димитър Ангелов и членове Иван Коларов, Георги Тодоров и Йосиф Бакиш. Много скоро обаче се налага да бъде избран нов Управителен съвет, тъй като според устава на читалището в управителния съвет не могат да влизат ученици. Така на 27 октомври същата година се свиква събрание за избор на нов Управителен съвет в който влизат: председател Сава Савов, зам. Председател Стоян Дюлгеров, секретар Стефан Златарев, касиер Никола Ковачев и членове Димитър Станчев, Петко Папукчиев и Иван Кротев. Трима от членовете на новия управителен съвет са синове на първоучредителите на читалището от 1905 година. Стефан Златарев – син на Иван Златарев, Георги Тодоров – син на Григор Тодоров и Стоян Дюлгеров – син на Никола Дюлгеров. С тези промени в ръководството Уставът на читалището е утвърден със заповед № 57 от 12 ноември 1928 год. на Министерството на просвещението и със заповед № 255/1928 год. на министъра на вътрешните работи и народното здраве. Така читалището е узаконено и започва своята активна дейност. Още същата година се провежда акция за набиране на книги от кварталците за библиотека. Набраните книги са 1 000 тома, освмен това се събират столове, маси и обзавеждат читалня в сградата на ул. “Архимандрит Евлоги” № 4. През 1929 год. се сформира смесен хор под диригентството на Нено Орешков, а по-късно се ръководи от Кирил Чучев. Жителите на квартала се събират често за да чуят лекциите на Вичо Иванов – писател, Йордан Ковачев, д-р Стефан Гавраилов, д-р Вера Златарева, поетесата Мария Грубешлиева, писателя Людмил Стоянов, д-р Борис Сакаров, Тодор Поляков и др. През 1936 година се сформират и тамбурашки състав и танцов състав с ръководител Илия Георгиев. През тази година се организира и първото голямо честване на патрона на читалищетно Христо Ботев. Пак през същата година започва и издаването на читалищния вестник “Пробуда” с редактори Васил Найденов и Димитър Ангелов. През 1945 година срещу стадион “Спартак” е построено клубно помещение, което в последствие се предоставя на читалището. За да се стабилизира финансовото състояние на читалището в салона на училище “Братя Миладинови” се открива кино с редовни прожекции, благодарение на председателя на читалището Ботьо Михайлов. По-късно той напуска читалищното ръководство, тъй като е назначен за директор на кинефикация и на негово място е избран Филип Кусев. След него председатели на читалището са били Вангел Кафадаров и Михаил Михайлов. През 1955 година по инициатива на председателя на читалището Михайл Михайлов се създава и музикална школа с класове по пиано – преподавател Мария Раданова, цигулка – преподавател Радка Раданова и солфеж – преподавател Анка Кушлева, а директор на школата е Ради Проданов. През учебната 1955/1956 година завършват 85 ученика. През 1957 година на отчетно-изборното събрание е избрано ново ръководство с председател Руска Георгиева, а през 1958 година по препоръка на Окръжния читалищен съюз се взема решение, читалище “Христо Ботев” и читалище “Цар Борис и царица Йоанна” / читалище “Георги Бакалов” / да се обединят. За председател на обединеното читалище “Христо Ботев” е избран Атанас Марков. През 1957 година започва изграждането на читалищната сграда, като една голяма част от жителите на квартала се включват в организираните трудови бригади и дават своя дан чрез безплатния си труд. През ноември 1960 година е завършен строежа и сградата е тържествено открита. Освен музикалната школа се създава езикова школа, балетна школа, школа по изобразително изкуства. Работата на състава за фолклорни танци продължава и се разкрива и състав за модерни танци и дамски народен хор с ръководител Михаил Бураджиев и помощник Петър Ботушаров. Разкрити са и кръжоци по художествено слово и фотокръжок. От 1965 до 1967 година в сградата се е помещавал “Популярния театър”. През 1967 г. се основава и “Младежка сцена” – филиал на Драматичен театър “Н. О. Масалитинов”. Тук Крикор Азарян поставя две пиеси на Иван Радоев “Автостоп” и “Петрол”, в които участват Руси Чанев, Добромир Манев, Соня Маркова, Тодор Колев, Елена Боева, Стефан Германов и Северина Тенева току що дипломирали се студенти от ВИТИЗ. През месец септември излиза и постановката на режисьора Слави Шкаров “Лизистрата” от Аристофан, след което следват постановките “Приказка за калпаците”от П. Панчев и “Гибелта на ескадрона” от Корнейчук. Един от най-добрите спектакли е “Уестсайдска история”. В тази постановка наред с великолепното декоративно решение на Светослав Генев и музикалното оформление на Стефан Пехливановсе се разкрива и Крикор Азарян като млад режисьор. Открояват се артистите Цветана Манева, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Антон Горчев, Елена Райнова. С тази постановка трупата участва в Майските театрални дни и Светослав Генев получава първа награда за сценография, а Крикор Азарян поощрение за режисура. Сезонът се закрива с постановката “Дон Жуан” от Молиер с гост-постановчик Николай Поляков и художник Веселин Ковачев. През новия сезон 1967/1968 г. в трупата са назначени още млади актьори – Марин Янев, Илка Зафирова, Катя Паскалева, Любомир Добрев, Радослав Стоилов, Нина Стамова и Цветана Цветкова. Поставя се пиесата “Домът на Бернарда Алба” от Лорка. С тази пиеса режисьорът Младен Киселов прави своя дебют. По това време той е абсолвент на Московския театрален институт “Луначарски”. Втората премиера за сезона е на Пловдивския автор Емил Каръчев “Право на име”. Режисьоре дебютантът Юрий Статков, абсолвент на ВИТИЗ “Кръстю Сарафов”. Това представление е изградено съвместно с Пловдивския художник Енчо Пиронков. Третата премиера е свързана с името на Николай Хайтов – “Хайдути”, следват пиесите “Между два изстрела” на Н. Драгова и П. Стефанов и “Укротяване на опърничевата” на Шекспир, поставени от Н Петков. За сезона се играе и едно детско представление “Куклен град” от Леда Милева. На Националния фестивал на театрите Кр. Азарян получава втора награда за режисура, Светослав Генев първа награда за сценография, а с първа награда за актьорско майсторство са наградени актьорите Димитър Панов и Тодор Колев. Следва спектакълът “Пътеки” на Николай Хайтов – режисьор Кр. Азарян. Сезонът 1968/1969 г. е свързан със силни вътрешни конфликти, всички актьори свързани с “Младежка сцена” напускат. С това “Младежка сцена” прекратява работата си. През 1974 година в читалището се основава и репетира Държавен фолклорен ансамбъл “Тракия”. Негов основател и художествен ръководител е професор Кирил Дженев. Ансамбълът се състои от народен хор, народен оркестър и танцов състав и е продължител на Пловдивски народен ансамбъл. Многократно на сцената на читалището са играни танците “Овчар и Юда девойка”, “Тракийски танц”, “Пловдивски кокони”, “Хайдушки клитви”, “Гергьовден”, “Хоро в София” и др. Преобладаващата част от изпълнителитне са студенти от ВМПИ. Дълги години зрителната зала функционира и като кино “Въстаник”. Годините 1976 до 1985 година са време на непрекъснат възход. Към читалището се изгражда Младежки клуб “Звезда” с различни секции: приятели на книгата, приятели на музиката, на спортните танци, фотоателие. Разнообразна е дейността на клуба. Провеждат се срещи с изтъкнати дейци на културата и изкуството, като художниците Минчо Панайотов, Димитър Павлов, Петко Владиков, Гилермо Дейслер съпроводени с изложби уредени във фоайето на читалището, поета Петър Анастасов, писателите Васил Попов, Коста Странджев, актрисата Ани Петрова и други. Съвместно с училищата и детските градини от района се уреждат изложби на деца с журиране и най-добрите участват в окръжни и национални изложби. От 1985 година съвместно с Районен съвет за култура читалището започва един нов етап в провеждането на мероприятия. Сключват се споразумения с чешки и унгарски културно-информационни центрове в София, с къща-музей “Христо Ботев” – Калофер. Многократни са гостуванията на тези институти в читалището с изложби, срещи с изявени дейци на културата и изкуството, както и гостуванията на читалището с програми в същите институции. По-известни изяви са Среща посветена на Шандор Петьофи и Христо Ботев с участието на артиста Максим Крънчев от Пазарджишкия театър и самодейци от читалището, изложба във фоайето на читалището с картини масло и графика от фонда на къща-музей “Христо Ботев”, срещи с историчката Атанаска Петкова, срещи с внук на Ботев четник, тематични вечери посветени на патрона на читалището. Истински празник за жителите на района са провежданите ежегодно от 1985 г. до 1991 г. Ботеви дни в първата десетдневка на месец януари с участието на самодейни колективи на читалището, професионалисти от Пловдивската филхармония, Пловдивската опера и Пловдивския драматичен театър. Тези дни се провеждат със съдействието на Районен съвет за култура и за съжаление след неговото закриване читалището не може да продължи традицията поради финансови затруднения. Така през 1991 г. е проведено последното издание на Ботевите дни. През май 1986 г. със съдействието на историчката и етнографка Златка Митровска се провежда тематична вечер под надслов “Тайните на българския национален дух”, която по-късно се превръща в цял цикъл от мероприятия под същото заглавие. Основно публиката на този цикъл и участниците в него са младежи от района и той просъществува до 1996 г. През 1989 г. съвместно с Районен комитет на Отечествения фронт се разкрива и краеведски клуб “Родолюбие”, които преустановява работата си след три години. През 1996 г. се преустановява и сътрудничеството с Кинефикация – Пловдив. Дълги години киното не функционира с изключение на инцидентно гостуващи филми. Прекратяват се и прожекциите от цикъла кинолектории : “Животът и творчеството на Чарли Чаплин”, “Руското кино в България” и др. Пак през тази година намаляват, а през 1998 г. напълно спират и провежданите образователни програми съвместно с Ансамбъл “Тракия”. През 1998 г. читалището възстановява киното и сключва договор с фирма “Филм – стар” и в разстояние на 2 години залата функционира и като кинозала. На сцената на читалището в годините са гостували и са вземали участие в различни мероприятия артисти, художници, писатели, поети, певци от Пловдив и София. Срещите-разговори с дейци на културата и изкуството винаги са предизвиквали голям интерес. Незабравими са срещите с писателите Георги Стоянов, Александър Райчевски, Димитър Мантов, Величка Настрадинова, Мерсия Магдермод, Константин Дуфев, Илия Зайков, Коста Странджев, Здравко Попов, с поетите Тодор Чонов, Иван Николов, Надя Кехлеберева, Георги Константинов, с певците Видин Даскалов, Росица Кирилова, Доника Венкова, ВИС “LZ”, с артистите Иван Иванов, Иван Андонов, Стойко Пеев, Владимир Смирнов, Георги Георгиев – Гец, художниците Георги Кирилов /карикатурист/, Димитър Павлов, Гилермо Дейслер, Ференц Мартин /унгарски график/. През периода 1999 – 2003 г. има спад в работата на читалището. През 2003 г. на отчетно-изборното събрание изцяло се подменя настоятелството и се избира нов председател. За председател е избран актьорът Красимир Воскресенски, човек с голям размах и новаторски идеи. Благодарение на мениджърските му способности започва един нов период в развитието на читалището. Откриват се нови дейности и форми на обучение. Създават се два фестивала: Зимен фестивал на професионалното изкуство “Сцена, палитра, слово” и Летен Национален фестивал на Школите по изкуства към читалищните школи към читалищата и домове за работа с деца. На сцената на читалището гостуват театри от цялата страна. Чести гости са Театър “Любомир Кабакчиев” Казанлък, Драматичен театър “Никола Вапцаров” Благоевград, Драматично-куклен театър “Димитър Димов” Кърджали, Драматичен театър “Гео Милев” Стара Загора, Драматично куклен театър Константин Величков"” Пазарджик, Народен театър за младежта София, университет за зрители към Малък градски театър зад канала София, театър “Сълза и смях” София, кубински балет “Тропикана”, балет “Арабеск” София, вокална група “Пим-пам”. По предложение на Председателя Красимир Воскресенски в настоятелството на читалището влизат Георги Стефанов – директор на ОУ “Душо Хаджидеков”, Георги Петков – директор на СОУ “Кирил и Методи”, Иван Попов – директор на ОУ “Стоян Михайловски”, Румяна Трифонова – директор на ОУ “Димитър Талев”, архитект Иво Петров, адвокат Елена Кондева, Мария Димитрова – бизнесмен, Станислав Багалев – преподавател по бойни изкуства, Антон Петков, а за Заместник-Председател на читалището е избран Петър Хаджиничев – инспектор кам МОН. Школата към читалището умножава учениците си и се разкриват нови форми на обучение, като курсове за подготовка на ученици след седми и единадесети клас по български език и литература и химия, а от 2005 г. за първи път се откри и занималня за деца от първи до четвърти клас. Макар и плахо, но се възстанови и класа по английски език. Базата се обнови, направиха се редица основни ремонти, обнови се осветлението в зрителна зала, подовото покритие на сцената. Подновени са и голяма част от кабинетите.

През 2006 г. пред сградата на читалището се откри бюст-паметник на Христо Ботев, дело на скулпора Свилен Костадинов.

През 2007 г. основно се ремонтира лекционна зала, която повече от петнайсет години беше нефункционална и се ползваше за склад. Това даде възможност да се разшири дейността на читалището. 
В последните години много търсена форма за отмора и развлечение е фолклора за възрастни. Все повече са хората в активна възраст, които предпочитат българските народни танци. За периода 2006 – 2008 г. желаещите да изучават български народни танци наброяват повече от 40 човека. 
Пак през този период 2006-2008 г. се ремонтираха основно и останалите зали – зала солфежна, кабинет пиано, голяма част от библиотеката и горно фоайе. 
През 2008 г. като дарение за читалището Стоянка Стоянова изрисува голямата розета над стълбището. Поднови се и една голяма част от осветлението както в залите, така също и в зрителна зала. Председателят на читалището г-н Воскресенски предостави за безвъзмездно ползване осветителна апаратура. 
Особено радващ е факта, че от 34 ученика през учебната 2003/2004 г. в школата по изкуства, през учебните 2007/2008 г. и 2008/2009 г. броят на обучаващите се деца и възрастни наброява 380 човека. 
През 2009 г. се проведоха и петото юбилейно издание на Зимния фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово” и петото юбилейно издание на Националния летен фестивал на школите по изкуства. 








Театрални новини Пловдив

18
Март
2023
Театър "А`парт и Театрална Школа Арлекин Ви канят на "Меко казано" Премиера по Валери Петров Сценична адаптация: д-р изк. Сашо Петков Асистент режисьор: Катя Минкова Музика: д-р ...
 
29
Ян
2023
Програма театър
Февруари в Театър Хенд / Hand Theatre 15.02 от 19.30ч. "Криворазбраната цивилизация"- по Д. Войников : http://bitly.ws/zrEc 18. 02 от 19.30ч. "ЖИВОТНИ" и H...
 
15
Ноем
2022
Абсурдът на войната в премиерното заглавие на театър “Хенд”
 “Една голяма, седем малки” е най-новото заглавие в репертоара на театър “Хенд”. Дългоочакваната премиера е на 17ти ноември от 19ч. в залата на театъра на бул. “Руск...
 
14
Май
2020
На 14 май отваряме билетната каса на театъра с НОВО РАБОТНО ВРЕМЕ понеделник-петък 11:00 – 14:00 часа 17:00 – 19:00 часа събота и неделя – почивни дни 💥 КАСАТА...
 
16
Ноем
2019
Ето че се задава седмото издание на Европейската нощ на театрите в България. На 16 ноември, събота, ви каним в Драматичен театър - Пловдив за вълнуващи преживявания! Отново отваряме врати за дългоо...
 
02
Юли
2019
БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА- ФИЛОСОФИЯ И НЕЩО ПОВЕЧЕ
Театър „А` парт” Пловдив, Спортен клуб Икигай  и Централен полицейски карате джу джицу  клуб  имат удоволствието да Ви поканят на Програмата: „БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА- ФИЛОС...
 
05
Май
2019
Театър А`парт с нова Премиера -
„Синьо Хергеле” от Валериу Бутул реж. д-р изк. Сашо Петков Участват: Костадина Александру, Александра Славчева, Вангел Апостолов, Анди Райчев и Сашо Петков Румънският автор Валериу Бу...
 
11
Фев
2019
Театър „А`парт” Пловдив има удоволствието да организира и представи, в рамките на „Пловдив Европейска Столица на Културата 2019”  Изложбата: „Жената Х 3  (Т...
 
03
Ноем
2018
 НОВО от ТЕАТЪР ХЕНД - за ДЕЦАТА !!!
Скъпи Приятели, имаме удоволствието да Ви представим своята нова творческа идея, насочена към децата, която ще се случва първите три съботи на всеки месец. Ще сме Ви безкрайно Благодарни ако ни помогн...
 
28
Септ
2018
ПРОГРАМА на ТЕАТЪР ХЕНД  за м. ОКТОМВРИ 2018 год.
06/10 Събота 11,30 / „Карлсон“ – детска куклена постановка по Астрид Линдгрен 19,30 „Червената...
 
21
Септ
2018
Детска Театрална Школа
Детска театрална школа "Арлекин" започва записването на деца желаещи да се занимават с актьорско изкуство. Обучението се извършва чрез работа върху роля в детски спектакъл, 3 пъти седмичн...
 
27
Авг
2018
СУПЕРХИТА „КАЛИГУЛА” НА 10 СЕПТЕМВРИ В АНТИЧНИЯ ТЕАТЪР В ПЛОВДИВ
Звездата на Народния театър Деян Донков е в ролята на безумния римски император в спектакъла на Диана Добрева След грандиозния успех в двете представления на откритата сцена на „Театър пред т...
 






 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker