В музиката са използвани мотиви от "Lacrimosa" на Моцарт и "Hello" на Адел

"В сериозната драма всеки герой е носител на философска мисия". Интервю с Христо Бойчев, драматурга на "Болница накрай света"

Откъде дойде идеята за написването на пиесата „Районна болница“?

Ситуацията и сюжета – от лични преживявания. Философската идея сама си проби път по време на писането, но за съжаление малцина режисьори у нас я виждат. Повечето тръгват по линията на хумора и я работят като водевил. Дори една авторитетна  театроведка и преподавателка в тогавашния ВИТИЗ заяви, че пиесата третира недъзите на родното здравеопазване. Впрочем доста парадоксални мнения съм чувал за  пиесите си.

Персонажите имат ли реални прототипи?

Да. Почти всички имат, но в процеса на създаването театралният образ заживява свой живот. Например опериранияt три пъти за апандисит съм аз, но героят тръгна по свой път. В сериозната драма всеки герой е носител на философска мисия. Каква е философията в тази пиеса? Надеждата крепи човека, казват. Надеждата най-често е илюзия, но ако кажем, че илюзията крепи човека би звучало доста тъжно.  Моите герои, както и всички ние, живеят с илюзията за щастливо бъдеще.  Освен Уйлям, чиято мисия е да ги отведе в оня красив свят.

Къде е поставяна?

Тази пиеса е поставяна във всички български театри освен в София и във всички страни на Източна Европа – общо около 10-15 държави. Предполагам, че има поне 100 постановки и слава Богу най-накрая стигна до София. Ролята на Дядото, която сега играе Александър Дойнов е играна и от великия Калоянчев. Гледал съм тази пиеса и в Сибир, и в Анкара. Дори и в Диарбекир имаше постановка или там някъде. В момента вървят постановки в Истанбул, Загреб, Тузла и не помня къде още.

Какво искате зрителите да разберат чрез тази пиеса?

Не искам нищо да разбират – всичко е интуитивно - така и съм го писал. Но ще се радвам ако видяното наведе някого към размисъл.