Дънкан Макмилан умее да „наднича“ надълбоко в болката, за да й се противопостави,  и монодрамата „Всички страхотни неща“ , вече много популярна на световните сцени и в телевизионната си адаптация по HBO през 2016 г., свидетелства за това.
Главният герой, Разказвачът, в който на сцената на Народния театър се превъплъщава прекрасния, популярен и обичан Бойко Кръстанов, търси себе си през различни опорни точки – скъпите си същества и подкрепящите хора, травматичните преживявания от детството и младостта и конкретните или ритуални знаци, места и събития от протяжността на всекидневния живот.
Още на шестгодишна възраст, с невинността на детската си същност, Разказвачът започва да записва „всички страхотни неща“, които създават простичкия и красив, чист и наивен, опредметен или одухотворен смисъл. С други думи, води дневник на смисъла, за да спаси от депресията и себе си, и най- обичаните си близки, за да подготви и собствената си душа за житейските изпитания.
В направата на списъка е въвлечено и вградено цялото възможно разнообразие на съществуването, той е превърнат в броилка на спасението и в изреждането й деликатно, но категорично са въвлечени и зрителите, отредени са им роли, даден им е шанс за импровизации. Естествено като във всяка добра драматургия, появата на любовта ще озари и продължи списъка на „страхотните неща“, които ни държат изправени, очертават пътя ни с криволиците и отклоненията, с провалите и победите. Специално участие в драматургичния текст е отредено на музиката, на песните като феномен, който вълнуващо събира хората, носи им утеха и лекува болката им.