по българските обреди и ритуални текстове за Пеперуда,

Герман, Сватба, Оплакване; по мотиви от разказа на

Габриел Гарсия Маркес „Най-красивият удавник на света“,

приказката на Николай Райнов „Русалката от синия вир“ и стихотворението на Пенчо Славейков „Неразделни“

участват студенти специалност „Театър на движението - Пантомима“, 

с художествен ръководител проф. д-р Александър Илиев

 

Група девойки от село, останало само с кмет и поп от представителите на мъжкия пол, се подготвя за празника. От стара бабина ракла вадят костюми, ритуални предмети, замесват глина за куклата „Герман“. Избират една от девойките да бъде „Пеперуда“ и я накичват с листа. Ръководени от кметицата и попадията, те започват ритуала, но откриват, че вейките са нахвърляни върху удавен мъж. С помощта на попа и кмета изваждат удавника на брега. Решават да го погребат по християнски и отърчават до селото за дрехи и обредни предмети. Една от девойките остава да го пази – тя е и избраната да играе „Пеперуда“. Ритуалът става реалност, мъртвият мъж замества куклата на Герман.

Спектакълът разкрива феномена на чистата любов. Ритуалът „мъртъв мъж, умрял за дъжд“ и целият обреден цикъл разказват за „духовната суша“, в която живее съвременното поколение. Представлението има две лица – съвременно и древно. Безусловното и органично поведение е ключът към всички епизоди, в които „магията не действа“. Условно и стилизирано е действието по време на обредите. Там танцът, напяването, наричането, оплакването и ритуалния жест създават друга символна реалност, магическа в своята същност, но истинска като сюблимна проява на личността и общността. 

проф. д-р Александър Илиев