Според поета Отавио Ринучини „Балът на неблагодарните жени” е замислен първоначално, като полудраматичен балет. За първи път произведението е представено в Мантуа на 04 юни 1608 година, като част от сватбените тържества за Франческо Гонзага, син на покровителя на Монтеверди-Дука на Мантуа  и Маргарет Савойска. По-късно първоначалната версия е преработена от Монтеверди за друго събитие.

Венера и Купидон отиват при Плутон, Цар на подземния свят. Те му разказват с горест, че стрелите от лъка на Купидон вече не действат за дамите от Мантуа, подиграващи се на мъжете, които ги обичат. Купидон пита Плутон, дали да доведе в подземния свят духовете на „неблагодарните жени“, които отхвърлят Любовта  - за да им покаже какво съдба ги очаква в отвъдното. Плутон се съгласява и духовете на "неблагодарните дамите" влизат и танцуват "две по две ... с тежки стъпки". В това време  Плутон пее своето предупреждение към жените в публиката. А „неблагодарните жени“ пристъпват в подземния свят, пеейки и плачейки за  "чистия и свеж въздух" на горната земя.