Боян Папазов е автор на дванайсет пиеси. „Бая си на бълхите” (1999) печели наградата „Икар” на Съюза на артистите в България за най-добра пиеса през 2001 г. През 2002 г. Театър „Българска армия” я представя на биеналето „Нова драма от Европа” в Бон. „Продавате ли демони?”(2003) е отличена с първия „Аскеер” за съвременна българска драматургия, а следващата – „Бяс” (2005), номинирана за наградата „Икар” през 2006 г..
Сценарист е на множество игрални филми, сред които „Всичко е любов”, „Дом за нежни души”, „Една жена на 33” и др. Режисьор е на редица документални филми, от които по-известни са „Симон, Аврам и Йосиф” и „Къде душите си почиват”.
Автор е на два сборника с пиеси, като единият – „Бяс” (2005) е номиниран за наградата „Христо Г. Данов”. Единствената му книга с проза е „Всичко е любов” (2000).
„Рицар на Светия Дух” получава Голямата награда на Националния конкурс за българска драма „Иван Радоев” през 2007 г. и е номинирана за наградата „Икар” през 2008 г.
Думи от автора
За появата на тази „алкохолна халюциноза” съм благодарен на Тончо Жечев. Имах щастието да познавам лично този проникновен български мислител. Някъде около 1985 г. прочетох есето му „Одисеята на Щастливеца и Бай Ганьо”. Там Т. Жечев е написал: „Въпросът е прост като молитва и иска прост отговор. Или Бай Ганьо е общонационалният ни тип и ние сме пропаднали. Или този народ е родил същевременно и неговото противоядие, противоотрова, и ние сме спасени.”
Плашещото прозрение на Тончо ме преследва около десетилетие. Пиеса за „противоотровата” Алеко Константинов реших да пиша през 1992 г. В края на текста „Рицар на Светия Дух” споменавам хората, които ми помагаха в проучванията ми. Ето техните имена:
„Благодаря на приятелите, които ми подариха от времето си, за да напиша тази пиеса. Те са Мария Желева, историк, и Христина Димова от Литературния музей на град София, 1992; Предраг Паич от Източноевропейския отдел в Конгресната библиотека, 1993-1996; българистът д-р Томас Бътлър от Харвардския университет, 1996; Марлена Паскалева и Лидия Иванова от Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий”, 2005-2007 година.”
При следващо издание на пиесата към тези имена ще прибавя още едно: проф. Маргарита Младенова, 2011.
Боян Папазов
Духът наш насъщен
В Свищов живеехме до Алековата къща и като деца често играехме в големия й двор.
До зида имаше складирани огромни делви за жито от римско време. Ние се криехме в тях, после се показвахме от кръглите им гърла и произнасяхме любими стихчета, приказки, песни. Посетителите на музея ни ръкопляскаха. Първата ми среща с театъра.
През час влизахме в студената и през лятото къща и се заковавахме пред стъкленицата с разкъсаното сърце на Алеко, обезцветено от формалина. Първата среща със смъртта. Оттогава за мен те вървят заедно – играта и неиграта – и се събират в театъра.
Когато преди две години Боян Папазов ми даде пиесата си, изпитах същото тъмно вълнение като тогава; приех идеята му Духът на убития да се завърне тук, за да прости на убийците си като най-точното проявление на Алековата същност; припознах в делира на Фильо образа на големия делир, в който се мята българският живот без памет – за разлика между лъжа и истина, добро и зло, градене и събаряне, напред и назад, подем и падение. И от който единствено и само Духът наш насъщен може да ни изведе. Да ни върне чувството за смисъл.
Маргарита Младенова
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК