"Един Човек" е странен спектакъл-откровение. Странен е по начина, покойто такава е всяка изповед – винаги изненадваща с искреността си. Срещата ни с чуждата изповед е важна заради възможността, която ни дава, за да проверим сами себе си, притиснати от неочакваната
дълбочина и точно заради това – задължени да потърсим лични и също толкова искрени и дълбоки отговори.
Самото търсене на тези отговори ни води до усещането за надежда – колкото и да е трудно, възможният отговор е като лъч
светлина, извеждащ ни от мрачната самота. И точно такъв е финалът на спектакъла: "Един човек срещнал друг човек. Двамата се прегърнали". Но тази прегръдка-отговор не идва даром. Преди топлия финал около "единичния" човек е пусто. Той преминава сам през различни трансформации – кратки, абсурдни, комични, объркващи, странни, болезнени, срамни, неудобни, тъжни, наситени... Но всички тези трансформации остават под общ знаменател, защото са присъщи на всеки един от нас. Всеки човек ги живее в желанието си да стигне до друг човек, изобщо до хората. Тези трансформации са общочовешки. Чуждото откровение или изповед ни подтиква към това да се вглеждаме в себе си, да се търсим и опознаваме, за да се освободим от формите на срам, неудовлетвореност, уязвимост, от чувството ни на недостатъчност. В края на този трансформиращ ни път – разбира се, ако успеем да го изминем, ни очаква Прегръдката-отговор, срещата на Един човек с Друг човек, въобще чистата среща с другите хора.
"Един Човек" е спектакъл (няма да пропусна и "откровение" още веднъж) без излишества, без ненужни ефекти, флиртуване с публиката,
преднамерена красота. Спектакълът се гради върху присъствието, в този смисъл върху действието – Акта. Човешкият акт в своята същност и простота съдържа в себе си неограничен драматургичен заряд. От актьорът в този спектакъл не се иска нищо повече от това да бъде един човек, усещащ тялото си. Да го приема. Да се изразява чрез него, за да ви напомни, че и вие присъствате чрез телата си.
Спектакълът ще ви подтикне да ги потърсите и да ги усетите, да помислите за пространството, което телата ви отнемат и по какъв начин
се случва това. Актьорът от "Един човек" ще ни се разкрие, за да подтикне всеки един да се разкрие сам пред себе си в крайна сметка. Да се предаде на себе си.
Според Гротовски силата на театъра се крие в тази искрена среща, в това разкриване. В срещата ни с откровението, с изповедта, искреното споделяне на другия, всеки от нас неизбежно ще се промени, дори съвсем мъничко.
"Един Човек" си поставя за цел и да напомни колко е важно да се споделя, да се говори искрено, да се разсъждава на глас за самите нас,
за нуждите ни и болките ни, за радостите, смъртта и за тялото ни, което неуморно пренася всичко това. И така ни доближава до другия, до
другите и можем да създаваме връзки, семейство, партньорства, да сеусещаме като част от общност, държава, като част от целия свят.

ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО НЕ Е ПОДХОДЯЩО ЗА ЛИЦА ПОД 16 ГОДИНИ !