Каним ви на световната премиета на танцовото представление "След дъжжда" (After the rain), създадено в рамките на резиденцията на Розер Тутусаус (Испания) и Том Уекслер (Израел) от компания Wounderground, Испания на Сцена Дерида.

Режисура, хореография и интерпретация: Розер Тутусаус и Том Уекслер, компания Wounderground, Испания / Израел
Оригинална музика и звуков дизайн: Мигел Марин Павон
Музикални изследвания: Адриен Грелет Дидакте
Дизайн на осветлението: Филип Хорн
Дизайн на пространството: Розер Тутусаус
Кo-продукция: Wonderground, Dansa Metropolitana и Derida Dance Center

Природният свят и вътрешният свят на човека са противоположни, но любопитно се отразяват един друг. СЛЕД ДЪЖДА е кинетична поема за трансформацията, неочаквания път, циклите на времето и значението на всичко това в живота ни. Реещи се тела и преходни пейзажи се сплитат заедно, събуждат първични спомени и екологията на ума.

Какво остава след като времето изтече?
Какво остава в последните мигове от живота ни?

Събирането, запазването и отказването от спомени е универсална функция на човешкия живот. Този цикъл влияе върху усещането ни за време и пространство, истина и смисъл. Когато спомените се превърнат в бъдещи проекции, те раждат мечти, амбиции и желания.

Защо пазим едни спомени и пренебрегваме други? Можем да започнем да отговаряме на този въпрос, наблюдавайки „човешката ни природа“. И най-очевидната среща с него е, когато се сблъскате с голяма и необратима промяна.

В миналото природата е била феноменологично отражение на нашия вътрешен живот и е служела за репрезентация на необясними промени и процеси. В днешно време ние определяме или разбираме нашата настояща ера като „Антропоцен“, период, в който човешката дейност оказва критично въздействие върху климата на планетата и екосистемите. Парадоксално, колкото повече се налагаме над планетата, толкова по-малко разпознаваме себе си в естествената среда. Ние се стремим да изградим отново моста между природата и себе си, за да съберем първичните спомени и да ги използваме, за да разберем дихотомията между човека и заобикалящата го среда. Чрез разказване на истории, танци и въображаеми пейзажи, СЛЕД ДЪЖДА е скок на вярата, която изважда наяве една почти забравена, но позната същност.

Розер прекарва детството си в състезания по художествена гимнастика, учи танцово изкуство в Испания, и завършва бакалавърска степен по танци в „Artez Dans Academie“ в Арнхем, Холандия. Танцува за редица известни хореографи като Анук ван Дайк, Джулио д’Ана, Ануке де Гроот и Ерик Кайел, Мария Ровира, Роберто Оливан, Пере Фаура, Мария Кампос. Сътрудничи си и с циркови артисти, като печели награда за най-добро улично произведение на годината на каталунските критици. Два пъти е финалист за най-добра танцьорка на годината на Испания. През 2018 г. съосновава компанията „WONDERGROUND“ заедно със своя партньор Том Уекслер.

Том е роден в Израел, практикува бойни изкуства и различни форми на акробатика, завършва школа по капоейра, а в последствие и танцово изкуство в Хайфа. Бил е танцьор и акробат в „Израелската опера“. Печели награда за най-добро изпълнение на фестивала „Tanec Praha“ и прави голямо турне в Европа. През 2021 г. е номиниран за финалист за най-добър мъж танцьор на годината в Испания в престижните награди „MAX Awards“. Основател е на Movement Archery (www.movementarchery.com) - уникален подход към движението, философия и танц, с което получава световно признание и е смятан за един от пионерите на съвременната „култура на движението“. От 2014 г. насам преподава този подход в редица танцови училища, университети, циркови училища, професионални компании и зали за бойни изкуства по цял свят.

Тема на тяхната резиденцията в София е “ODA” - Възстановяване на връзката с природата и екологията на ума. ODA повишава осведомеността за възникващата климатична криза и екологичният отпечатък, който оставяме, но не чрез дистопични предупреждения, но чрез едно утопично предложение. Връщане към една вътрешна екология на ума, която е първичната човешка връзка с природата. Това взаимодействие между човека и заобикалящата го среда с всички нейни елементи беше изгубено с напредъка на цивилизацията. Чудим се дали „завръщането у дома“ към съпричастността към природата би пресъздало необходимата взаимозависима връзка, която ще подпомогне изцелението за нашите лични, социални и духовни болести. ODA иска да хвърли светлина върху надеждата за бъдещето, в което ще се върнем към това, което по същество ни прави хора, докато сме изправени пред глобалните предизвикателства, които ще ни сполетят през следващите десетилетия.