Новини
Сбогуваме се с Христина Ангелакова
Театрални новини
Сбогуваме се с Христина Ангелакова
21.05.2018
На 20 май оперна България загуби една от най-ярките фигури в музикалния живот на страната - оперната прима Христина Ангелакова. Певица с изключителен талант, велика артистка, покорила с гласа си най-престижните световни оперни сцени, пяла под палката на най-големите диригенти, партнирала си с оперните величия на 20-ти век. Изключителна личност със знаково присъствие в обществения и оперния живот на България. Всеотдаен педагог, взискателен ръководител, непримирима срещу несправедливостта и посредствеността, вдъхновен и изпълнен с енергия творец, подкрепящ сърцато младите таланти, както и новите провокативни и нестандартни идеи. Христина Ангелакова бе обичан вокален педагог, който завинаги остана свързан със своите любими и успешни ученици… Отдадена на своята голяма любов – операта, тя неспирно влагаше своите енергия и талант в различни грандиозни проекти, остави незабравима следа с неуморния си стремеж да утвърждава и да възпитава висока музикална естетика и вкус. Нейната най-голяма гордост и свидна рожба през последните години бе Международният музикален фестивал „Моцартови празници“ в Правец.
Респектираща, обичана, обожавана! Гордост за България!
Поклон пред светлата памет на един голям човек и неповторим артист!
Поклонението ще се състои на 23 май, сряда, от 10.00 часа в Централното фоайе на Софийската опера и балет.
Опелото е от 12.30 часа в църквата „Света София“.
Погребението е от 15.00 часа на Централните софийски гробища – Алеята на творците.
Христина Ангелкова е певица чиито принос в развитието на българския оперен театър е неоспорим. Повече от четвърт век тя е дълбоко обвързана с Националната опера и балет София. Нейното дейно участие в художествено-твореската дейност на големия театър допринася много за развитието му. И още, участвайки активно в гастролите на Операта в чужбина, и тя е привнесла своя дял в утвърждаване на неговия открояващ се художествен ръст , оценяван високо зад граница. Певица с обемен, богат на тембри и отлично поставен глас, темпераментна и задълбочена в работата си, Ангелакова присъства на сцената не само с традиционния за мецосопрано репертоар, но с желание и увлечение участва и в реализацията на опери от композитори на 20 век. Певицата, една от ярките изпълнителки на Софийската опера през последните две десетилети на миналия век, е известна още с неуморност, трудолюбие и самодисциплина, залог за успешното й представяне в един многобразен репертоар. И до днес се помнят нейни забележителни постижения - Изабела («Италианката в Алжир»), Марфа («Хованщина»), Сантуца («Селска чест»), Азучена («Трубадур»), Адалджиза, («Норма») Амнерис («Аида»), Дуеня от едноименната опера на Прокофиев. Ярки постижения с висок артистичен размах и въздейственост. В Националната опера Христина Ангелакова несъмнено допринесе за яркостта на периода, който вече нерядко определят като «златен век» на Операта.
Родена е през 1944 година в Исперих, но отраства в Шумен в семейство което обича и тачи песента. В гимназията учи цигулка и вече решава да се посвети на пеенето. Приета е и завършва Музикалната академия в София – вокалният клас на професор Сима Иванова. През 60-те години заминава за Италия където специализира бароков вокален стил – курсовете «Ваканци музикале» във Венеция; учи в „Санта Чечилия” в Рим и в Центъра за усъвършенстване на млади певци към Миланската Ла Скала при световноизвестната певица и педагог Джина Чиня. Кариерата й започва щастливо: оценена и подготвена отлично, Ангелакова подписва тригодишен договор с Миланската скала. Тук прави не само творчески дебют - с ролята на Улрика от „Бал с маски”, дирижирана от великия Клаудио Абадо, но й възлагат големи партии в постановки на Скалата: Йокаста от „Едип цар” на Стравински, Адалджиза от „Норма” на Белини, Леонора от „Фаворитката” и Елизабет от „Мария Стюарт” на Доницети и др. Участва и в представления на Пикола Скала («Амал и нощните гости» от Меноти и «Ноевият ковчег» на Бритън). В Италия концертира с прочутият оркестър „Виртуози ди Рома”, с които изпълнява труден репертоар от епохата на барока – Вивалди ( Магнификат, Глория, Джудита Триумфанс) и др. Италианският период в творческото й развитие има огромно значние, не само заради факта, че тук се формира като белкантова певица, но и заради възможността да подготвя партии и да навлиза в големия мецосопранов репертоар с диригенти като Абадо, Бруно Мадерна, Гавацени, по-късно пее и под палката на знаменитости като Джелмети, Патане, Савалиш, Лопес Кобос и режисьори от ранга на големият Зануси и други именити музиканти и режисьори.
От 1976 година вече е артист-солист в Националната опера-София. Тук вече се откроява като Амнерис, Азучена, Кармен, Сантуца, Изабела, Маделон от „Андре Шение”, Графинята и Полина от „Дама Пика”, Марфа, Марина от „Борис Годунов”, Ахросимова от „Война и мир”, Дуеня, Лукреция от „Поругаването на Лукреция” от Бритън и др. Певицата допринесе много и за популяризирането на български опери като „Хан Крум” от Александър Йосифов, „Хан Аспарух” от Ал. Райчев, “Саламбо” на Веселин Стоянов.
Името й става известно не само в България, но много скоро започва и международната й кариера. Цели четири сезона е предпочитаната Амнерис на сцената на Дойче Опер в Западен (тогава) Берлин, чест гост е в итлиански оперни театри - Болоня, Палермо, Равена, а в Римската опера е поканена за премиерата на «Иродиада» от Масне, в екип с Монсерат Кабайе, Хосе Карерас и Хуан Понс, пее в Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Руан, Тулон, Ница, Билбао, Овиедо - където пее с Павароти в»Бал с маски», Атина и др., със Софийската опера гастролира в Болшой театър – Москва, В Париж, Палермо, Виена... Концертира в Европа и страната с авторитетни оркестри, камерни формации и хорове (Бетовен - „Девета симфония”, Малер - „Песни за мъртвите деца”, “Песен за земята“ и Осма симфония, Прокофиев – кантата „Александър Невски”, Яначек – „Глаголска меса”, Респиги – „Залезът”). Има участия в радио и телевизионни записи за РАИ („Армида” от Глук, „Луиза Милер” от Верди, «Андре Шение» от Джордано – филм и др.), за БНР, БНТ; има издадени компакт-дискове и плочи в „Балкантон” с италиански, френски и руски арии, записи на оперите «Иван Сусанин»., «Война и мир», «Хан Крум» и «Хан Аспарух».
От 2001 до 2004 година Христина Ангелакова е първата жена-директор на Националната опера и балет. През периода 2004 – 2008 година като председател на фондация “Национална опера и балет” осъществява едни от най-значимите събития в културния календар на столицата. Прави своята режисьорска изява с постановка на «Така правят всички» от Моцарт на сцената на Музикално-драматичен театър «К. Кисимов»-Велико Търново. От 2012 година е артистичен директор на Музикалния фестивал «Моцартови празници» в Правец. Доцент в НМА «Проф. Панчо Владигеров» - София. За приносът си към родното оперно изкуство е удостоявана с високи отличия, със званието „Народна артистка“, награди за конкретни постижения, с Кристална лира на Съюза на музикалните и танцови дейци и др.. носител на почетното звание “Комендаторе” на Италианската република за изключителни заслуги към културата на Италия; високото държавно отличие „Св. Св. Кирил и Методий” - огърлие, и други. През 2015 година е почетена за цялостен принос към българската култура с наградата „Музикант на годината“.
всички новини май 2018 »
|
|
|
|
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК