Притча за доброто и злото, магически разказана от голямата българска режисьорка Маргарита Младенова, сценографа Ивайло Николов, с великолепните костюми на Ива Гикова и музиката в Брехтов стил на Асен Аврамов. Актьорският ансамбъл жонглира, сменя сценография, костюми и влиза в различни персонажи, обединени от магията на драматургията.  „Стоян Радев като певеца Аркадий е обран, без излишни мимики, но като съдията Аздак е във вихъра на своята харизма - преминаващ през различни полюси, натрупващ различни душевни цветове. Биляна Стоева като съпругата на губернатора Георги Абашвили и особено като Селянката пътува през социални крайности с лекота, защото те носят в себе си и общ код - страхът на бедния, простия дух. Людовика на Ина Добрева - наивна и „невинна“ във физическите ласки  жена присъства със своята лъчезарност и парадоксалност, Селянката - старата бедна бабка на Даниела Викторова показва отношението на актрисата към гротеската. Синът Юсуп на Пламен Димитров притежава пълнокръвието на  човека от равнината. Виновникът за приказното изпитание на Груша - актрисата Гергана Плетньова като перпетуум мобиле препуска през различни препятствия - неуморно и без задъхване.” Поглед към случващото се в „Кавказкият тебеширен кръг” на театралния критик Елица Матеева  

Номинация ИКАР 2016 за режисура на Маргарита Младенова
Номинация ИКАР 2016 за главна мъжка роля на Стоян Радев – Аркадий Чхеидзе
 

Един забавен, но същевременно и проникновен прочит на изневерята, направен с майсторството на един от най-добрите комедийни режисьори у нас Костадин Бандутов, с подкрепата на сценографа Петър Митев. На артистичното приключение се отдават с удоволствие  Валентин Митев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Валери Вълчев, Гергана Арнаудова, Димитър Мартинов, Биляна Стоева, Константин Соколов, Милена Кънева, Свилен Стоянов.

Най-новата постановка на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров”, е създадена по принципите на „напрегнатия, синтетичен театър”, който изповядва режисьорът Стилиян Петров. Сценографията на Венелин Шурелов оживява в една завършена, изключително естетска визия, в синхрон с елегантните костюми на Елица Георгиева и музиката на Иван Шопов.

„Тънките любовни дантели, които в „Месец на село” Тургенев тъй майсторски плете, изискват от актьорите особена игра, която позволява на зрителя да се любува на чудноватите психологически преживявания на тия любещи страдащи и ревнуващи сърца”, пише великият Станиславски. Участват: Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Юлияна Чернева, Цветина Петрова, Стоян Радев, Валери Вълчев, Николай Божков, Николай Кенаров, Пламен Димитров, Константин Соколов, Алекс Маринков.

Първият, при това успешен, режисьорски опит на актьора Николай Кенаров. „Приятелството иска свобода и смелост, не илюзорни, а реални. Да можеш да нямаш скрити карти. Да можеш да кажеш всичко в очите. Има един тип смелост, която парадира за смелост, а всъщност когато се стигне до по-дълбоки пластове, тя се оказва точно обратното – страх.” Тези свои размишления Николай Кенаров поставя във въпросителната на „Приятели?”, оттам и в цялата тъкан на представлението. Негови съмишленици в сценичния разказ са Константин Соколов и Валери Вълчев.