Театрални новини



Отзвук от турнето на Варненския театър в София

20.02.2017

Отзвук от турнето на Варненския театър в София
Всяко турне на варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров” в София за мен е истински празник за душата. От няколко години следя непрекъснато репертоара на трупата и съм изгледала всички постановки, поставяни на варненска сцена през последните пет години. Вече стана традиция през февруари Варненският театър да гостува в София с най-новите си спектакли. През 2017-та трупата предложи на столичната публика три постановки – „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К, „Брак по принуда” на проф. Пламен Марков и „Едноокият цар” на Петър Денчев. Три различни пиеси от трима различни автори от различни епохи – възрожденецът Добри Войников,  един от най-видните представители на класицизма – Жан-Батист Молиер и съвременният каталунски автор Марк Креует. За мен бе истинско удоволствие и като почитател на театъра, и като журналист да изгледам и трите.

„Криворазбраната цивилизация”

Изключително съм впечатлена от режисьорския прочит на Стоян Радев Ге.К. на популярната пиеса на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация”. Допадна ми решението на Стоян Радев да направи спектакъл в спектакъла, запазвайки сюжета и словата на възрожденския писател, но превръщайки героите на Войников в пътуващи артисти, които всъщност играят „Криворазбраната цивилизация”. Те носят всичките си вещи в един куфар и сякаш в този куфар е затворен и техният свят. Облечени са в бели дрехи, които сякаш изразяват тяхната чистота като актьори, наивността на техните герои и в крайна сметка дават лъч надежда за едно по-добро бъдеще. В този смисъл режисьорът не следва буквално сюжета на пиесата, но това не означава, че той проявява неуважение към текста. За мен Стоян Радев превръща Войниковата пиеса в един съвременен, забавен, интересен и мъдър спектакъл, без да внася излишен модернизъм. Този негов подход – да поставя класически пиеси от български автори без грубо да ги осъвременява, забелязах и у неговата постановка на „Свекърва” от Антон Страшимиров. И в двата случая говорим за успешни съвременни спектакли в ретро стил, в които е направено елегантно съчетание между текста на Добри Войников и режисьорското решение да постави участниците в пиесата в друга среда, различна от вижданията на автора. Но от това спектаклите само печелят. И в двата случая Стоян Радев Ге.К. е оставил архаичните думи от комедията, които отдавна не се използват в българския език. За да ги направи разбираеми за по-младата публика и за да доближи пиесата до нея по идея на режисьора в програмата към спектакъла е отпечатан речник на остарелите изрази.
Така че всеки, който отива с нагласата да гледа буквален прочит на „Криворазбраната цивилизация”, ще остане разочарован. Вероятно леко разочарование ще изпитат и тези зрители, които си мислят, че ще гледат някаква нова версия на мюзикъла, поставен през 70-те години от Хачо Бояджиев. Аналогиите между двете постановки са неподходящи, тъй като те са съвършено различни като възприятие, настроение, послания. А и в крайна сметка между двете постановки стоят едни 40 години. За мен „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К. е своеобразно намигване към българския бит и душевност, към българския стремеж към „цирвирзакция” или „циливилизакция”, както Мадам Злата произнася думата „цивилизация”. Но това режисьорско намигване към българина, който боготвори и възхвалява Европата и изобщо чужбина, без реално да знае какво го чака там, е направено без злоба, без сарказъм, а с добронамерена усмивка и ирония. Заслужени аплодисменти заслужават всички актьори, участващи в спектакъла и най-вече Гергана Арнаудова, която пресъздава образа на колоритната Мадам Злата.
Не на последно място „Криворазбраната цивилизация” на Варненския театър е един своеобразен поклон към актьорската професия, към всички тези, които играят в жега и студ, в светлина и мрак, под капещи тавани и при минусови температури или при невероятна задуха. Това е и поклон към неговите колеги на режисьора Стоян Радев Ге.К., който най-добре знае каква голяма отговорност към себе си и към публиката и какво отдаване на изкуството и раздаване към зрителите е да си актьор. Защото самият той се е посветил на Мелпомена.

„Брак по принуда”

Спектакълът „Брак по принуда” по Молиер на режисьора проф. Пламен Марков пленява с динамичност, екстравагантност и тънък френски хумор. Това е зрелищна постановка, изпълнена с енергия, жизнерадост и ритъм. Изключителен познавач на творчеството на френския драматург, проф. Марков се обръща към неговите безсмъртни фарсове, изобличаващи лицемерите, двуличниците и интригантите. „Брак по принуда” е изследване на човешката душа през призмата на комичното, изследване на пороците и слабостите на човека, характерни не само за времето на Молиер, но и за съвременното общество. А за да „прочете” Молиер Пламен Марков е дал воля на въображението си и на чувството си за хумор. Театралният маестро умело води актьорите, които е поканил в спектакъла, а те от своя страна великолепно разгръщат комедийния си талант. Прави впечатление, че в „Брак по принуда” участва почти цялата трупа на театъра, представена от актьори от различни поколения - Адриан Филипов, Веселина Михалкова, Валери Вълчев, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Екатерина Георгиева, Ина Добрева, Николай Божков, Николай Кенаров, Нено Койнарски, Петя Янкова, Пламен Димитров, Пламен Георгиев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Пламен Георгиев, Свилен Стоянов, Стефан Додуров, Стоян Радев, Теодор Папазов, Цветина Петрова. Впечатляваща са и костюмите – дело на Даниела Николчова – пищни и ярки, които внасят допълнителен чар и колорит в комедийните ситуации. А за да стане представлението още по-увлекателно заслуга има и музиката на Петя Диманова.

„Еднокоокият цар”

Пиесата на съвременния каталунски драматург Марк Креует „Едноокият цар” третира актуални проблеми на съвременното общество в цял свят – темата за социалните и политическите промени и правото на протест. В този смисъл постановката на Петър Денчев, обединяваща политическата сатира и черната комедия, може би е най-близка до съвременния зрител, вълнуващ се от въпросите за политическото управление и политическата коректност, за правото на свободно изразяване на мнението, за правото на бунт, за социалната справедливост. В „Едноокият цар” политиката прониква в семейния живот на героите и в крайна сметка ги разделя.
Сюжетът на пиесата се върти около вечерята на две приятелски семейства в дома на полицая Давид. Съпругата на служителя на реда е поканила на гости своя отдавнашна приятелка заедно с нейния съпруг. Той е загубил едното си око по време на протест, който завършва със схватка между полицията и гражданите, а виновник за инцидента се оказва Давид. Той е извадил окото на своя гост с гумен куршум при разпръскването на един протест. Срещата между семействата преобръща живота им и ги вкарва в неочаквани обрати. Героите са ни близки, защото всеки един от нас би могъл да бъде на мястото на ченгето Давид и на неговата жертва – режисьора Игнази или пък просто да срещне техните прототипи на улицата. Симеон Лютаков е изключително убедителен в образа на полиция, твърдо вярващ в силата на закона. Особеното интелектуално излъчване на Пламен Димитров пък напълно пасва на неговия герой – чувствителен творец, борещ се за справедливост и непрекъснато участващ в антиправителствени демонстрации. Впечатляваща е и играта на останалите актьори – Милена Кънева, Биляна Стоева и Николай Божков – всеки, от които чрез своите герои достига до своя катарзис.

МАРИНА ЧЕРТОВА

Журналист от в. „Таблоид”




всички новини от Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »

профил на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »

всички новини януари 2021 »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker