Февруари

Март

Април

Варна

	Благоевград
	Бургас
	Варна
	Велико Търново
	Видин
	Враца
	Габрово
	Димитровград
	Добрич
	Дупница
	Казанлък
	Кърджали
	Кюстендил
	Ловеч
	Монтана
	Пазарджик

	Перник
	Плевен
	Пловдив
	Правец
	Разград
	Русе
	Силистра
	Сливен
	Смолян
	Созопол
	София
	Стара Загора
	Търговище
	Хасково
	Шумен
	Ямбол

Този петък

Утре

Днес, 28.02

Театрални новини

„САМОДИВА” от КРАСИМИРА ЗУРКОВА във ВАРНА

28.05.2016

Премиера, 1 юни, 18.00, кн. „Сиела”

Издателство „Егмонт” кани варненските читатели на 1 юни от 19 часа в книжарница „Сиела” във ФКЦ за среща с авторката на нашумелия роман „Самодива” Красимира Зуркова. Книгата е публикувана в началото на тази година най-напред на английски език от известното американско издателство „Харпър Колинс“ и това е прецедент. Преводът на български език излиза в „Егмонт”, а писателката пристига специално за премиерата от Лос Анжелис. Книгата ще представи Виолета Тончева.

МЕЖДУ МИТА И МУЗИКАТА - ПАРТИТУРА ЗА САМОДИВИ

Да си единствената българка, издала книга в Америка, е прекрасен атестат. Също и да си първата, превела или по-скоро създала ново понятие в английски език, един неологизъм, който открехва за чужденците врата към българския фолклор. Адвокат Красимира Зуркова прави точно това. Тя узаконява с първия си роман литературното право на нашата „самодива” да присъства в английски език като „Wildalone” :)
С тези два факта от биографията си, авторката на „Самодива”, изд. „Харпър Колинс“, 2016 и изд. „Егмонт”, 2016, изглежда не по-малко интересна от своята героиня. Родена в Елена, завършила Английска гимназия в София, икономика в Принстън и право в Харвард, тя изучава история на изкуствата, работи като юрист в Ню Йорк и Чикаго, сега е корпоративен адвокат в Лос Анджелис. 21 години след пристигането си отвъд океана, тя вече е част от културата на корпоративна Америка. Това обаче се оказва недостатъчно за нейния търсещ дух и подтикната от детската си мечта да стане писател, Красимира Зуркова се потапя в терапевтичния творчески акт на писането. То й помага да преоткрие и преосмисли своята българска идентичност, да постигне - след американската - и българската си мечта.
Медувременно минават 5 години, изпълнени с труд, последователност, съмнения и преработки, преди „Самодива” да придобие завършен вид и да стигне до американските читатели, ласкавите критически отзиви и препоръките на Goodreads и Cosmopolitan. Няколко месеца по-късно „Самодива” идва и в България, за да види отражението си и в българското огледало. То й засвидетелства не по-малък интерес както заради литературните качества на самата книга, така и заради любопитния начин, по който в нея се пресичат/срещат/разминават българското и американското светоусещане.
„Самодива” е увлекателно фентъзи с елементи на мистерия и крими, в което героите се явяват съвременно превъплъщение на тракийски и древногръцки митове, преплетени с легенди от българския фолклор. Всичко е разказано през любовта към класическата музика и този висок интерпретационен ключ допълнително насища фабулата с емоции и смисли. Подобен интелектуален пъзел с несъмнено автобиографичен опит изисква богато въображение, каквото може да роди единствено земя с хилядолетна история и за каквото американците само могат да мечтаят.
С основание го твърди и главната героиня Теа - неслучайно име, чиято етимология води до гръцкото бог, логос, слово. Сюжетът следва разкритията на Теа в лабиринта от сложни взаимовръзки и обстоятелства около изчезването преди години на сестра й Елза от колежа в Принстън. Животът на Теа, оказва се, повтаря по някакъв начин и на друго ниво живота на Елза – и двете се посвещават на пианото, и двете избират да учат в Принстън, и двете изпадат под магнетичната власт на тайнствения Рис.
Това е само началото на многократно обговаряната и логично изведена основна идея за прераждането и прехождането в различни светове, залегнала още в легендите за самодивите, в митовете за Орфей и Евридика и особено в мистериите на Дионис. Нима оргиастичните ритуали, с тяхната забулена от вековете философия за безсмъртие, продължават да се практикуват в Принстън, а и в останалите престижни университети от Бръшляновата лига...
Нима Елза, обрекла се на Дионис, е жертвала човешкия си живот, за да превърне себе си в безсмъртна менада, а Рис в безсмъртен демон... Защото това е единственият начин да го притежава вечно... Можеш ли въобще да притежаваш някого... Убийство или самоубийство е това... И съществува ли някаква аналогия между случилото се и странните хипотези на Елза за Орфей...
Сюжетът разполага с всичко необходимо, за да заинтригува читателя - включително романтика, любовен триъгълник и задължителния вече за подобни четива тайнствен ръкопис. Конструирането на неочаквани ситуации, изчистените диалози, заедно с постоянната градация на напрежението също се вписват във формата. Както и провокационната теза за играта със смъртта като част от живота. Любовта, която не приключва с отсъствието на другия, има ли тя право на земно съществуване...
Авторката разглежда митовете и легендите в контекста на историята на изкуството, съпоставя екзотичните практики в Тракия, Древна Гърция и Рим, прокарва конотации между тях. Като паралелите между менади, вакханки и самодиви, между Дионис и Христос, Орфей и Христос, Орфей и Йоан Кръстител... На един следващ етап тя транспонира това познание в съвременна обстановка с нов прочит и интелекуален привкус, които определено повишават стойността на развлекателното четиво.
Музиката остава доминантна. Навсякъде и през цялото време. Всички главни герои са виртуозни пианисти. Влюбени в изкуството на невидимото и безсловесното. Обречени на музиката. Опиянени и обсебени от Шопен и Албенис, те свирят - всеки своята партитура за самодиви...
Виолета Тончева