Театрални новини



Премиера на "НИЧИЯ ЗЕМЯ" в Народен театър "Иван Вазов"

09.03.2016

Премиера на
НАРОДЕН ТЕАТЪР “ИВАН ВАЗОВ”

НИЧИЯ ЗЕМЯ
по филмовия сценарий на Данис Танович

премиерни спектакли на 20, 21, 22 март 2016 г., Камерна сцена, 19.00 часа         
Данис Танович е босненски режисьор и сценарист, роден в Зеница през 1969 г. „Ничия земя” (2001) е дебютът му в игралното кино (Танович е сценарист и режисьор на лентата), филмът печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. Кинотворбата, която се движи на границата между абсурда с балкански привкус и чистата трагедия, разказва за трима войници по време на войната в Югославия (1992-1995), срещнали се в окоп между двете фронтови линии, на „ничията земя“, а единият от тях лежи върху скачаща мина.

Данис Танович:
„В „Ничия земя“ исках да смеся дивите, красиви цветове на природата със сивотата на войната. Търсех контраста. Когато пуснаха първите гранати над Сараево, бях принуден да гледам пролетта и лятото, осеяни с черни дупки. Все едно да наложиш черно-бяла фотография върху картина на Ван Гог – нищо общо.”

„Майка ми беше герой, когато ходеше за 20 литра вода всеки ден по време на обсадите, за да можем да се къпем. Баща ми беше герой: отиваше в телевизията и правеше предаване, за да имат хората какво да гледат. Всеки е герой по време на война. Самият факт, че си там, е героизъм.”

„Когато завърших сценария на „Ничия земя“ (написан е за 2 седмици в Париж – б.а.), знаех, че имам нещо добро, нещо специално. Сценарият беше като театрална постановка. Така и го написах.”

Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев:
В сценария „Ничия земя” на Данис Танович става въпрос за война, разразила се през деветдесетте години на двайсети век в границите на бивша Югославия. Причината е подобна на всички причини за война – агресивно отстояване и налагане на своеобразна културна идентичност (в това число и религиозна принадлежност), която се смесва с териториални, политически и икономически претенции. Интересното в случая е, че враждуващите страни – босненци и босненски сърби – са много близки във всякакъв смисъл. Оттук и впечатлението, че непримиримите различия помежду им са несъществени, а конфликтът – несъстоятелен. Да, той прилича на много такива, но сякаш се случва в тяхното ехо, без да има реален собствен причинител. Героите воюват, като дори не могат точно да определят защо и как е започнало всичко – питат се и не стигат до отговор. Но убиват... Ако този текст все пак успява да добави нещо, малко по-различно към вече известното в обстойно разработената военна тема, то се състои в появата на инерцията – безкрайната инерция на унищожението.

Валери Йорданов:
С Фицата (Филип Аврамов – б. р.) се знаем от 23 години. Със Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев – от 2. А с останалите колеги – тепърва е пред нас. Когато гледах филма за пръв път, си помислих: „Това е прекрасна ситуация за представление!”.
Сега си мисля, че не е възможно да се случи на сцена.
Освен ако не се случи.




всички новини от Народен театър "Иван Вазов" »

профил на Народен театър "Иван Вазов" »

всички новини март »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker