В стара къща, която пази следи от един отминал Лисабон, близнаците Гилерме и София израстват като споделят своите преживявания и постепенно откриват собствената си сексуалност.

Според американската антроположка Мери Дъглас тялото е най-директната метафора, с която разполагаме, за да опосредяваме социалния ред. В този смисъл, дебатът около женското тяло е разговор и за интензивни властови отношения. Поради своята граничност, моментът на раждането е тяхна кулминация и често подклажда разнообразни дискусии в зависимост от културния контекст. Правото на домашно раждане е тема, която насища голяма част от дебатите в Централна и Източна Европа. С участието на Йоана Станчева и Илона Нешкова (акушерки и основателки на първата самостоятелна акушерска практика), адв. Даниела Фъртунова (юрист от Българския Хелзински Комитет). Водеща на дискусията ще бъде д-р Неда Денева.Организатор: д-р Велислава Петрова (катедра Културология, магистърска програма Културна антропология).

За почти десет години проектът Южен поток в българската си част увеличава значително цената си на няколко пъти. Дори да е започнал като икономически целсъобразен проект в началото, при сегашните условия, за икономически ползи вече не може да се говори убедително. Интересите и мотивите, свързани с Южен поток, са все повече политически. Какво означава това за България? Макар основни заинтерсовани страни като Италия и Австрия, дори Русия, да са заявили, че се (или ще се) оттеглят от проекта, формално той продължава да тече. Фирмата, част от БЕХ, която отговаря за българската част на Южен поток управлява и извършва дейности по проект, който - по всичко личи - няма да се реализира. Южен поток е забулен в неясноти и за него публично рядко се говори, освен, ако това не носи политически дивидент на даден политик или партия в определен момент. Това го обрича да бъде мистифициран: както в позициите "за", така и в позициите "против". Междувременно, независимо дали добър или лош сам по себе си, той се превърна в един от основните канали за овладяване на държавата (state capture).

На летището в Рио де Жанейро едно дете е отвлечено от стюардеса на португалските авиолинии. Две години по-късно, вече в Лисабон, нещастната майка работи в стриптийз клуб, но прекарва по-голямата част от деня на летището, с надеждата да открие стюардесата.

Трети спектакъл от вербатим поредицата „Невидими", който представя лични истории на бездомни хора от живота им през зимата. хРежисьор: Неда Соколовска; Сценична среда: Деница Аргиропулос; Актьори: Тодор Близнаков, Богдан Казанджиев, Елена Кънева, Петко Каменов, Пламена Пенчева; Поезия и присъствие: Борис Парешкевов; Асистент: Зоя Шопова.

Историята на човек, който, след повече от десет години далеч от родината, се връща в селото си, за да отмъсти за смъртта на брат си.

Въпреки че е само на осемнайсет, Жо вече е разочарован от живота. Идвайки от проблемно семейство и израснал с малко обич и разбиране, той се сприятелява с най-неподходящите хора от квартала.

 „Яце форкаш“ на родопски диалект означава „много бързаш” и е заглавие на второто вербатим представление на „Вокс Попули”, построено върху интервюта, разкази и песни, които екипът събира на експедиция в Родопите през август 2012. „Яце форкаш” е сценичен разказ за изчезващите неща – автентичния фолклор, родовата памет, селския живот и връзката на модерния човек с корена му. Режисьор: Неда Соколовска; сценография: Деница Аргиропулос; музикален дизайн: Ееро Туркка; с участието на: Георги Къркеланов, Васил Читанов, Елена Димитрова, Деница Петкова.

Зе ще запази от това пътуване спомени, различни от официалната история. Необикновената любов между него и Илда се разиграва на фона на действителния епизод с отвличането на круизния кораб „Санта Мария" от група военни начело с Енрике Галвао, което се счита от мнозина за първия знак за края на диктатурата на Салазар в Португалия.

„Оттука започва България” е авторски документален текст, построен дословно върху интервюта с шуменци по важни за града и човека теми. „Оттука започва България” е един проникващ поглед към миналото ни, към родовата ни идентичност, към съвременния патриотизъм и съжителството на различните етноси.” Неда Соколовска

Режисура и композиция: Неда Соколовска; сценична среда: Неда Соколовска и Диляна Асенова; с участието на: Валентин Ченков, Любомир Любенов (гост), Мария Григорова, Милен Димитров');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Милен Димитров, Стефани Лечева и Василия Дребова (гост).

В последната си серия Hello and Welcome to Paris, заснета в дните след атентатите от 13 ноември 2015, фотографът Никола Михов поглежда зад кулисите на телевизионния продукт „На живо от Париж”, неговите лица и ключовите думи, които остават в съзнанието.

Едно изречение запечатва сложната картина на френската действителност след 13/11: ”Eфективни резултати, въпреки някои тревожни процеси...”​ Каква е ролята на медиите в това осмисляне? Какъв е залогът? Какво остана от солидарността на  #jesuischarlie година по-късно? Демокрация в извънредно положение (Democracy in state of emergency/ La Democracie en etat d'urgence) Доколко е оправдана конституционна промяна относно действието на извънредните закони? Как Франция осмисля случилото се след атентатите в Париж, които вкараха в черна рамка 2015г. след първата серия от атаки, започнала от терористичния акт срещу сатиричния седмичник Charlie Hebdo на 7 януари 2015 и завършила със серията нападения на 13 ноември 2015? Има ли опасност за демокрацията? Какво прави демокрацията  уязвима повече: ислямските радикалисти, които не приемат основните принципи на демокрацията или отпорът на силната ръка, с която държавата предотвратява заплахите с цената на ограничаването на гражданските свободи (Civil liberties) ?
Каква е ролята на медиите в това осмисляне? Как медиите пишат за извънредното положение? Успяват ли критично и бестрастно да информират както за успехите, така и за неуспехите на службите за сигурност? Има ли теми табута? Как френското общество осмисля причините за атаките?   Разместиха ли атаките в Париж политическите етажи и как се отразяват на политическия процес? Това са само част от въпросите, на които ще търсим отговори в тази среща дебат.
С участието на д-р Антони Гълъбов (НБУ) и Алекс Леви (френски журналист). Критичен поглед и през обектива на фотографа Никола Михов. Модератор: Ирина Недева

На сцената артисти и деца заедно разказват приказка за страха от непознатото, което крие външния свят, за освобождаването от него и радостта от пътуването и откривателството. Спектакълът е изграден от изразните средства на театър на маската, куклен театър, танц и ритъмлаборатория и дава възможност на децата да опитат различни перкусионни инструменти, да играят с маска и измислят персонаж. Постановка: Вероника Петрова; консултант сценична среда и костюм: Анна Кирилова; участват: Маргарита Петрова, Василия Дребова, Росица Гущерова, Соня Рупова, Ани Вълчева, Деница Дончева, Тома Бранкованов. Проектът е финансиран от Столична програма "Култура", 2015 и НДФ "13 века България".