сезон 2011/2012   251-ва премиера – 07.10.2011

МАКСИМАЛИСТЪТ

Станислав Стратиев

• режисьор – Гаро Ашикян
• сценограф – Милена Пантелеева
   
• Славчо - Благовест Благоев
• Ваня – Милена Аврамова
• Гардероб - Явор Борисов
• Сашо – Пламен Великов
• Собственик на куче - Стефан Денолюбов
• Лекар – Димитър Живков
• Дърводелец - Стефан Щерев

Ако си купите гардероб и той говори, може и да не сте луд.

Но когато Гардеробът ви разбира от изкуство, рисува портрет на жена ви и държи да му вземете куче, значи животът ви е изправил пред поредица изпитания, за които може и да не сте готов…

На 9 септември 2011 година Станислав Стратиев щеше да навърши 70 години.
В повече от половинвековната история на Сатиричния театър няма автор, игран толкова много и с такъв успех – и като брой постановки, и като брой изиграни представления, и като феноменален успех сред зрителите. Поколения актьори се утвърдиха в неговите пиеси.
Затова е съвсем естествено, че във връзка с юбилея, театърът осъществява Програма „70 години от рождението на Станислав Стратиев”.
Тя включва вече излязлата през май т.г. богато илюстрована книга-албум „Стратиев и Сатирата” (съставител Любомир Стратиев), новите постановки на „Максималистът” (режисьор Гаро Ашикян), „Животът, макар и кратък” (режисьор Василена Радева) и колажа по текстове на Станислав Стратиев озаглавен „Лека форма на тежка депресия” (режисьор Йонко Цонев), които ще имат премиери в началото на предстоящия театрален сезон 2011/2012.

Станислав Стратиев

(9 септември 1941, София – 20 септември 2000, София)

Станислав Стратиев завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1968 г. През 1964–1968 г. е редактор във в. „Народна младеж“, а през 1968–1975 г. работи във в. „Стършел“. От 1 юни 1975 до 1983 г. и от 1989 г. до смъртта си е драматург на Сатиричния театър. От 1983 до 1986 е директор и художествен ръководител, от 1986 г. до 1989 г. е художествен ръководител на театъра.

За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958 г. във в. ”Средношколско знаме”. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Народна младеж”, „Стършел”, „Пулс”, „Стандарт”, „24 часа” и на списанията „Родна реч”, „Пламък”, „Септември”, „Театър”. Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници” през 1969 г. е посрещнат възторжено от критиката. Следват белетристичните книги: „Троянски кон“ (1971), „Дива патица между дърветата” (1972), „Пътешествие без куфар“ (1972), „Пеещият кораб“ (1973), „Пейзаж с куче“ (1977,1986), „Подробности от пейзажа“ (1978), „Капитаните от Бискайския залив (1982) (включва „Самотните вятърни мелници“ и „Пътешествие без куфар“), „Живот в небето“ (1983), „Българският модел“ (1991), „Последно кино“ (1991), „Упражнения по другост“ (1993), „Стоян“ (1995), „Лице от Греко“ (1997), „Мотиви за кларинет“ (1997), „Вавилонска хроника“ (2000), „Избрано. Белетристика и драматургия” (2002, 2009), „Стратиев и Сатирата” (2011), „Българско зелено” (2011). Автор е на киносценариите: „Гардеробът“ (1974), „Пазачът на крепостта“ (1974), „Кратко слънце“ (1979), „Слънце на детството“ (1981), „Оркестър без име“ (1982), „Равновесие“ (1983), „И Господ слезе да ни види“ (2001), „Врабците през октомври“ (2006). Станислав Стратиев е носител на държавни отличия, на престижни наши и международни награди.

Сатиричният театър открива драматургичния талант на Станислав Стратиев. На 11 февруари 1974 г. е премиерата на първата му пиеса „Римска баня”. Следват 11 постановки в Сатиричния театър по негови текстове: „Сако от велур” (1976), „Рейс” (1980), „Максималистът” (1984), „Животът, макар и кратък” (1986), „Балкански синдром” (1987), „Мамут” (1990), „От другата страна” (1993), „Зимните навици на зайците” (1996), „Мотиви за кларинет” (2001), „Римска баня” (2006).

Стратиев е автор и на други пиеси: „Не падай духом” (Първа постановка в Младежкия театър, 1982), „Рагаца” (първа постановка в ЦКТ, 1982), „Подробности от пейзажа” („Земята се върти”) (първа постановка в Театър „Българска армия”, 1987), „Празни стаи” (първа постановка в Театър „София”, 1999). Едва ли има български театър, който да не е поставял негови пиеси.

Повести, разкази и фейлетони на Стратиев са превеждани и издавани на много езици.

Пиесите му са превеждани, издавани и поставяни в Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Египет, Индия, Ирландия, Италия, Канада, Кипър, Китай, Куба, Кувейт, Мароко, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Сирия, Словакия, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швеция, Югославия, Япония и другаде.

Спектаклите по Станислав Стратиев само в Сатиричния театър са играни над 1500 пъти. С негови постановки театърът е гостувал в Австрия (Виена, 1993), Алжир (Алжир, 1987), Куба (Хавана, 1986), СССР (Москва, 1977; Москва и Ленинград, 1984; Ленинград, 1988), Унгария (Будапеща, 1987), Финландия (1988), Франция („Театър на нациите, Нанси, 1984).

Гаро Ашикян е роден на 1 май 1973 г. Завършва Академия за музикално и танцово изкуство в Пловдив, специалност композиция в класа на проф. Иван Спасов и режисура в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” при проф. Пламен Марков.

Постановки:

• “Кайн” от Байрон, ДТ - Смолян
• “Пуякът” от Мрожек, НАТФИЗ “Кр. Сарафов”
• “Тартюф” от Молиер, НАТФИЗ “Кр. Сарафов”
• “Хубавата Клара” от Фасбиндер, ДТ - Благоевград
• “Господин Паул” от Танкред Дорст, Малък градски театър “Зад канала”
• “Олеана” от Мамет, Фестивален център – Варна
• “Delete” от Баурезима, Театър “София”
• “Женитба” от Гогол, Срумица /Р.Македония
• “Ревизор” от Гогол, ДТ - Благоевград
• “Господин Колперт” от Гизелман, ДТ - Стара Загора
• “Закуска, обяд, вечеря” от Мошина, ДТ – Благоевград

„Боговете” от Георги Данаилов, Сатиричен театър

"Еснафска сватба" от Б.Брехт, Срумица /Р.Македония
“Женитба” от Гогол, ДТ - Пазарджик
"Онзи, който се хили" от Венцислав Кулев, Народен театър „Иван Вазов”

Автор на музика за театрални постановки и филми.

Награди:

• “Ревизор” – награда на публиката на Театралния фестивал в Благоевград
• Награда за съвременна композиция на Академичния конкурс за Камерна музика
• Лауреат на конкурса “ Иван Спасов” за съвременна българска музика.