Премиера на операта "Вълшебната флейта" в русенската опера
22.01.2014
ПРЕМИЕРА НА ОПЕРАТА “ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА” В РУСЕНСКАТА ОПЕРА
На 22 януари 2014 година от 19.00 часа на сцената на Държавна опера Русе ще се състои премиерата на последната опера на великия оперен композитор Волфганг Амадеус Моцарт “Вълшебната флейта”. Почитателите на оперното изкуство ще имат възможността да се насладят на една мистична история, наситена с много хумор, лирика и магични картини. Едно своеобразно приказно пътешествие, което ще ни преведе през дълбините на Моцартовата музика, ще ни потопи в необятни поетични пространства и не на последно място – ще ни направи по-мъдри и по-добри.
Спектакълът ще дирижира Ивайло Кринчев. Режисьор на “Вълшебната флейта” е Стефан Донев. Утвърденият художник Иван Токаджиев е автор на оригиналната сценографията. Костюмите са на Лили Костадинова. В ролята на Царицата на нощта ще видим Симона Кодева, Зарастро – Пламен Бейков, колоритните образи на Папагено и Папагена ще бъдат пресъздадени от Стоян Стоянджов и Гиргина Гиргинова. В ролята на романтичния Тамино – Александър Баранов, а образът на неговата любима Памина ще бъде интерпретиран от Даниела Караиванова. Евгени Ганев е в ролята на Говорителя. Участват още Теодора Чукурска, Йоланта Николаева, Петя Цонева /Трите дами/, Стилиян Минчев /Моностатос/, Мирослав Христов /Първи жрец/, Момчил Миланов /Втори жрец, Мъж в броня/, Дилян Близнаков /Мъж в броня/, Лили Харизанова, Искрена Павлова, Кремена Ганчева и др.
ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА
Опера в две действия
Действащи лица и изпълнители
Зарастро ПЛАМЕН БЕЙКОВ
Тамино АЛЕКСАНДЪР БАРАНОВ
Говорител ЕВГЕНИ ГАНЕВ
Първи жрец МИРОСЛАВ ХРИСТОВ
Втори жрец МОМЧИЛ МИЛАНОВ
Царицата на нощта Диана Василева
Памина ДАНИЕЛА КАРАИВАНОВА
Папагено СТОЯН СТОЯНДЖОВ
Папагена ГИРГИНА ГИРГИНОВА
Моностатос СТИЛИЯН МИНЧЕВ
Първа дама ТЕОДОРА ЧУКУРСКА
Втора дама ЙОЛАНТА НИКОЛАЕВА
Трета дама ПЕТЯ ЦОНЕВА
Първи мъж в броня ДИЛЯН БЛИЗНАКОВ
Втори мъж в броня МОМЧИЛ МИЛАНОВ
Три момчета ЛИЛИ ХАРИЗАНОВА, ИСКРЕНА ПАВЛОВА, КРЕМЕНА ГАНЧЕВА
Постановъчен екип
Диригент Ивайло Кринчев
Режисьор Стефан Донев
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Лили Костадинова
Хормайстор Стелияна Димитрова
Оркестър и хор на Държавна опера-Русе
Концертмайстор Велияна Денчева
Асистент режисьор Елена Илиева
Предварителна продажба на билети
Каса Опера: понеделник – петък 9:30 – 13:00ч. и 15:00 – 18:00ч.; тел.: 082 82 50 37, 0879 128 190
Специални отстъпки www.grabo.bg Онлайн http://www.eventim.bg
Моцарт, Зарастро и “Вълшебната флейта”
В Европа винаги са проявявали голям интерес към тайнствения образ на древноиранския пророк и мислител Зарастро. Обаче тук той става известен през призмата на многовековни натрупвания и по-късни интерпретации, преди всичко като мъдър магьосник, вълшебник, астролог и звездоброец на Египет и Вавилон. Интересът в Европа датира от 17-18 век, което е било ознаменувано с поставянето на няколко опери в Париж и Виена - през 1680 година френската поетеса Антоанета Дешулиер написва операта “Зарастро и Семирамида”. След известно време през 1749 година, въз основа на текста на друг автор Луи де Кюзак, френският композитор Жан-Филип Рамо написва операта “Зороастро”. След блестящото представяне на поредната опера, посветена на Зарастро – във Виена, се оказва, че тези опери задълго са забравени.
Знаменитата “Вълшебна флейта” на великия австрийски композитор Волфганг Амадеус Моцарт е представена за първи път във Виена през 1791 година. За автор на либретото на операта се счита Емануил Шиканедер, който заимства текста от приказката “Лулу, или Вълшебната флейта” от сборника източни приказки, събрани от Кристоф Мартин Виланд, като го допълва с откъси от: приказките “Лабиринт” и “Умните малчугани”, епическата поема “Оберон, царят на вълшебниците”, а също и от либретото на К. Б. Хенслер на операта “Празникът на слънцето на брамините” от Венцел Мюлер, драмата “Томас – египетският цар” на Т. Ф. Фон Хеблер и романа “Сетос” на Ж. Терасон. След смъртта на Емануил Шиканедер, за автор на либретото предявява претенции един от виенските актьори масонът Карл Лудвиг Гизеке.
Последната опера на Моцарт “Вълшебната флейта” е най-великото негово произведение. Какво би могло да бъде отношението на Моцарт към темата за Зарастро и към тайнството на източните легенди? За да си отговорим на този въпрос следва да отбележим някои биографични факти от живота на Моцарт. Както е известно и авторът на либретото, и композиторът на “Вълшебната флейта” са се придържали към масонските възгледи и са били членове на няколко масонски ложи.
Действието във “Вълшебната флейта” се развива в древния Египет, на брега на Нил, в обкръжението на палмова растителност, пирамиди и храмове, посветени на култа към Изида и Озирис. През цялата опера се прокрадва символиката на числото три (три дами, три гения, три храма). Три храма с изографисани на стената имена символизират естетическата триада на зороастрийската религия: благомислие, благословие и благодеяние – думи, които обикновено изписвали на стените на зороастрийските храмове. Жреците, под ръководството на Зарастро, осъществяват богослужение в чест на Изида и Озирис.
Сюжетът би бил неясен, ако не се имат предвид мистичните събития, изложени в приказката за “Вълшебната флейта”. Налице е дуалистичното противоборство – силата на доброто и силата на злото, в които съгласно зороастрийското учение, силата на доброто винаги побеждава. Силата на Злото олицетворява Царицата на нощта, а силата на доброто и божествената мъдрост – магьосникът Зарастро.
В една тайнствена страна умира старец. Той притежава несметни богатства и съкровища, сред които златни вълшебни инструменти и магически златен слънчев диск, който позволява на притежателя да направлява съдбите на хората и да разкрива тайните на природата. Познавайки добре лошия нрав на своята съпруга - Царицата на нощта, старецът й оставя само вълшебните инструменти, а слънчевият диск предава на своя приятел Зарастро. След смъртта на стареца, съгласно завещанието, под опеката на Зарастро остава и неговата дъщеря. Царицата на нощта таи надежда, че след като убие магьосника, ще върне своята дъщеря и ще завладее отново слънчевия диск.
Операта започва със сцената на борбата на драконите. Тамино бяга в гората, преследван от змиевидно чудовище. Феите убиват змията и спасяват младия принц. След това му показват медальон с образа на Памина и той се влюбва в нея. Царицата на нощта го изпраща при Зарастро, който трябва да освободи неговата възлюблена. Тя се надява да си възвърне слънчевия диск. Царицата на нощта примамва Тамино и неговия спътник – птицелова Папагено, с вълшебните инструменти – златна флейта и звънец, които ще им отворят всички порти. Звуците на вълшебните инструменти, флейти и звънци, са играли ролята на защита от злото и недоброжелателно въздействие и влияние.
В лицето на Царицата на нощта се крие алегорическият противник на масонството: “тя не се отказва да влияе на хората чрез всички възможни съблазни и да поддържа суеверието, за да може да унищожи всичко съградено до момента” – казва Зарастро.
Самият Тамино се убеждава в добронамереността на Зарастро. Но за да се свърже с Памина, Жреците искат от него да премине през различни изпитания и да стане член на съюза на просветените. Тамино и неговият спътник минават през катакомбите и преодоляват всички изпитания, които носят характера на древни обреди. Първото изпитание е да приемат обет за мълчание. През изпитанието на огъня и водата, Тамино преминава заедно с Памина през огнения кръг, виенето на вятъра, гърмежите и шума на водата. Благодарение на своята упоритост, старание и свиренето на вълшебните инструменти, те остават живи, свързват се и постъпват в групата на посветените.
“Вълшебната флейта” завършва с триумфа на посветените, Зарастро и Жреците.
Режисьорът Стефан Донев
„Не случайно и самият Моцарт определя „Вълшебната флейта” като най- хубавата си творба. Неговата последна опера е много по-различна от всички останали опери. Главната разлика е в самия смисъл и онази непреходна философия, която оставя трайни следи до наши дни.
По тази причина ние с художника на декора Иван Токаджиев търсихме такова сценично решение, което да не е обвързано с конкретика, да липсват всякакви асоциации с наложените вече модели и да няма шаблонното намигване с масонството – такива тайни общества познаваме от дълбока древност. Избрахме пирамидалната структура – три пирамиди се разместват и въртят на сцената. Декорът съзнателно е изчистен като визия. Целта е да се обърне внимание на историята и тя да бъде представена като фантастична приказка за вечната борба на доброто и злото. Стремил съм се да предам много повече цвят именно във взаимоотношенията на героите, да предам мъдростта на притчата, заложена във „Вълшебната флейта” по-скоро с проследяването на развитието на самите герои в ситуациите, в които са поставени. Не съм търсил ефекти, желанието ми е да се постигне въздействието и внушението с пестеливи визуални, но актьорски подплътени задачи на основните ключови персонажи. Надявам се да се справим...”
Диригентът Ивайло Кринчев за музиката на Моцарт
„Когато се сблъскваш с музиката на Моцарт и особено от позицията на 21 век, ще започна от една много интересна теория, която напоследък се алансира от двама от най-добрите съвременни интерпретатори на Моцарт - диригентите Рене Якобс и Николаус Харнонкурт. Когато днес се обръщаме към творчеството на Моцарт, забелязваме колко сме се отдалечили от 18 век. Ние нямаме оставени образци, които да ни дават някакви насоки за интерпретирането на неговата музика. Един от оркестрантите, участвал в премиерата на операта „Вълшебната флейта”, 25 години след това дава интервю в немски вестник. Тоест ние вече разполагаме с някакъв факт, който ни предоставя информация, която можем да считаме за достоверна. Той говори преди всичко за темпата и споделя, че в рамките на тези 25 години някои от темпата ги е чувал или два пъти по-бързи, или два пъти по-бавни.
До края на 18 век хората живеят в съгласие със социума около себе си. Това е много важно. И когато интерпретираш музиката ти трябва да се поставиш в тази стилистика на времето. Докато в 19 век, започва отчуждаването, човекът се обръща се към природата, повече към себе си – появяват се трагедиите /героинята в „Травиата” е болна/. В 20-ти век човекът започва да се изолира, а в момента сме в абсолютен дисонанс, живеем доста разнопосочно. Може би точно това е и парадоксът, който прави музиката на Моцарт уникална и ни дава основания, че след толкова години тя продължава да бъде достатъчно ефектна – от интуитивно детските възприятия до цялата философия, с която е наситена. Тази музика не може да се определи еднозначно – например на Моцарт се упражняват всички деца, които започват да се учат да свирят, да пеят, а едновременно с това неговата музика е най-голямото предизвикателство за изпълнителите. Този парадокс става все по-трудно обясним и колкото повече се отдалечаваме във времето, все по-трудно го разбираме. Защото през нас са минали всички тези и следващите стилове и без да искаме пречупваме звуковата картина през този резонанс. Начинът на свирене в 18-ти век е бил доста по-различен. И това се обяснява с факта, че все още не е имало консерватории, които се появяват във времето на Керубини. Тогава се създават правилата, манифактури, в които самите преподаватели налагат да се свири това, което пише в нотите. Нотите са всъщност само знаци. Това е голямото предизвикателство за диригента – въпросът е доколко си адекватен на стилистиката на 18-ти век. Музиката на Моцарт не винаги е подчинена на ритмичната закономерност – там също е имало свобода. Тези издания, с които работим са с доста изчистен нотопис. Навремето са описвали всичко много по-подробно. Това, което имаме оставено като наследство са обикновено наръчници за отделни инструменти. Такъв например е оставил бащата на Моцарт – Леополд с указания как да се свири на цигулка. Оттам можем все пак да си направим някои изводи за стилистиката на времето.
Аз лично ще се опитам да променя някои неща по отношение на тази игрова ситуация, която имаме с музиката – всичко трябва да почива на постоянен ритъм и пулсация. Имаме възможност за определени движения вътре, които са свързани именно с драматургията на текста. Изследователите на Моцарт са единодушни в едно – композиторът не се смята за откривател. Той борави с всички изразни средства, които ползват неговите съвременници, но неговата гениалност е именно в това, че той съумява да сътвори уникална музикално-драматургична картина. Подсилването на тази драматургична картина не би трябвало да ни плаши при съвременна интерпретация. Това, разбира се, не трябва да става със семплите модели на 19 век. Тук всичко трябва да почива на една много желязна логика, която е заложена в самите музикално-структурни номера.
Ще цитирам един голям диригент, който се смяташе през 80-те години за един от най-добрите познавачи и интерпретатори на Моцарт – Рикардо Мути: „Единственото доказателство за съществуването на Господ, е Моцарт!” Именно тези на пръв поглед „хвърлени” думи синтезират една огромно информация, логика, необятни енергии, които носи тази музика. Музиката на Моцарт винаги се е изпълнявала, винаги се е харесвала, независимо как и това я прави гениална.
„Вълшебната флейта” съм дирижирал за първи път преди около 20 години. С времето, установявам за себе си колко безгранична е тази материя, откривам толкова нови звукови измерения в стилистиката...”
Творческият екип
ИВАЙЛО КРИНЧЕВ завършва Национална Музикална Академия „Панчо Владигеров”, София със специалностите „Хорово дирижиране” в класа на проф. Лилия Гюлева и „Оперно-симфонично дирижиране” при Димитър Манолов и проф.Вульпе. Има участия в майсторските класове по симфонично дирижиране под ръководсвто на проф. Иля Мусин, Санкт Петербург и проф. Карл Остерайхер, Виена.
От 1990г. до 1996г. е диригент в Бургаска опера и Бургаска филхармония, а от 1996 до 1999г. е и директор на Бургаска опера. Под негово ръководство за първи път на Бургаска сцена са поставени оперите „Дон Жуан” и „Норма”. На следващата година вече работи като артистичен директор и диригент за продуцентска агенция „Евростейдж”, Амстердам, Холандия, чрез която дирижира множество оперни спектакли в Холандия, Португалия, Испания, Франция и Швейцария. Преподавателската си дейност започва като хоноруван преподавател в Национална Музикална през 1993г. по специалностите „Оперно пеене с диригент” и „Оперно-симфонично дирижиране”. От 2001г.е щатен преподавател, а от 2005г. - Доцент.
От 2002г. има ежегодни изяви в Южна Корея, изнасяйки майсторски класове по дирижиране и оперна интерпретация в различни университети, както и гостувания на симфонични и камерни оркестри. Диригент-постановчик е и на операта „Бътерфлай” от Дж. Пучини в гр. Куангджу през 2007г.
Гостувал е на много симфонични оркестри и оперни театри в България, между които Софийска Филхармония, Пловдив, Варна, Русе, Видин . Има записи за БНР и БНТ.
СТЕФАН ДОНЕВ завършва Националното музикално училище “Любомир Пипков” през 1989 г. със специалност „тромпет”. През 1997 г. се дипломира със специалност „културология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. 2003 г. завършва „оперна режисура” в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. От 2003 г. е асистент в катедра „Музикално-сценично изкуство” в НМА „Проф. Панчо Владигеров”.
Има осъществени 14 постановки в следните театри: НМТ „Стефан Македонски”, Националната опера и балет, Държавна опера-Стара Загора, ОДФ-Бургас, ОДФ-Варна и Учебен оперен театър при НМА „Проф. Панчо Владигеров”. По-важни постановки :„Севилският бръснар” на Паизиело – за първи път в България;„Така правят всички” на Моцарт; „Дон Паскуале”на Доницети; „Норма” на Белини.
Художник на декора е ИВАН ТОКАДЖИЕВ. Завършва Художествената академия. Дълги години е работил като главен художник и дизайнер в община Русе. През 1995 година е избран за изпълнителен директор на БНТ, а през 1996-1997 година е и неин генерален директор. В периода 2005-2009 е заместник-министър на културата. Реализира сценографията на много оперни и балетни спектакли в Русенската и Варненската опера, Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ - София и в други театри в страната. През 2012 г. получава наградата на Съюза на музикалните и танцови дейци в България „Кристална лира“ като част от постановъчния екип за операта „Нос“ от Шостакович на сцената на русенския оперен театър. Автор е на самостоятелни изложби у нас и в Германия, последната от които беше преди броени дни в рамките на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ - Русе.
всички новини от Държавна опера - Русе »
профил на Държавна опера - Русе »
всички новини април »
|
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК