Представление на Мирослав Йорданов с участието на Мирослава Захова и Ивайло Добрев
„Сравнявам тези две субстанции – виното и черната жлъчка – като две страни на едно и също нещо, като две огледала за един творчески процес, като две крачки по една и съща земя, като два факта-близнаци на есента, времето на меланхолията и гроздобера. Тази земя е в аромата и вкуса на моя Померол. Освен уханието на трюфели, ферментирали плодове, щипка канела и смола, вдишвам мириса на дърво, най-напред буквално някакво миризливо, по-конкретно санталово дърво, а миг по-късно, отдалеч, гнило дърво и просмукващи се в земята гнили листа – така, сякаш с всяко вдишване слизам от някаква височина все по-ниско, навеждам се все повече и все по-дълбоко се намествам в моята figura sedens.” Марек Биенчик,
Почти всички алегории на меланхолията представляват figura sedens, седнала, тъжно замислена фигура... – Марек Биенчик