ДЕЙВИД ХАРОУЪР е роден през 1966 г. в Единбург, Шотландия. В момента живее в Глазгоу. Критиците го сравняват с автори като Дейвид Мамет, Том Стопард, Мартин Макдона, но и често обръщат внимание на изключителното разнообразие от теми и форми, с които шотландският драматург изненадва театралните зрители с всеки свой нов текст.
“Моето "Черно птиче", споделя авторът, полетя за първи път през 2005 г. на Международния фестивал в Единбург. Една бира по-късно спектакълът вече се играеше в Олбъри Тиътър в лондонския Уест енд."
През 2007 г. пиесата беше номинирана за наградата "Лорънс Оливие" за драматургия, а аз дори не си направих труда да отида. Смятах, че нямам никакъв шанс и реших да си спестя наемането на фрак. Освен това беше неделя вечер, а аз обичам да прекарвам неделните си вечери в някой пъб. Когато разбрах, че съм бил награден, съжалих че не съм присъствал, но и така си прекарах добре."
ДЕЙВИД ХАРОУЪР, както и пиесата му “Blackbird” [Черно птиче] се представят за първи път в България на сцената на Театър 199 “Валентин Стойчев”.
Когато бях в гимназията, в десети клас, при нас дойде нова, току-що завършила Университета преподавателка по литература. Другарката Петрова, както тогава я наричахме, беше млада, неопитна и прелестна, поруменяваше зад големите си очила когато се изправяше пред класа. В един от първите часове ни даде за домашно литературен въпрос: “Кой е виновен за трагично несъстоялата се любов между Евгени Онегин и Татяна Ларина?” За да спася съучениците си от писането на това домашно, в началото на следващия час станах по желание и започнах дълго и аргументирано да защитавам ту едната, ту другата теза. Настоявах да знам нейното мнение и когато тя се съгласеше, че Татяна е виновна за всичко, аз казвах: “А може би е виновен Онегин, защото…” и започвах да споря. Това продължи няколко учебни часа, преди тя да се разплаче и да ме изпрати при директора. Бях млад, самонадеян и безсърдечен. Наистина не помня какво съм си мислил тогава по въпроса. И дали съм се досещал, че той няма отговор.
Пиесата на Дейвид Хароуър също поставя морална дилема. “Има ли право човек да обича по единствения начин по който е способен да го прави?” И като всяка добра пиеса не дава отговори. А споделя болка. За това я харесвам и съм готов да поиграя на същата игра.”Кой е виновен – Татяна или Евгени?” Вече не съм млад и със сигурност знам, че въпросът няма отговор, но все повече ми се струва, че да обичаш значи да живееш или пък обратното.
Прости ми, другарко Петрова!
Борислав Чакринов
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК