Проблемите в обучението на всяко ново поколение са тема, стара колкото света. Спектакълът разкрива с езика на тялото сблъсъка на стари и млади, на схоластичното и разчупеното мислене, на реда и хаоса. Обратите в действието, завоите на интригата и неочакваните ходове във фабулата са колаж от възможните сценарии на процеса на осъзнаване на тези, които тепърва навлизат в живота. Но те стават фатални и за академизма на техния педагог, изгубил гъвкавостта на метода, а с това и диалога с тези, на които поверява бисерите на своето познание.
Тази мимодрама, погледната от перспективата на трилъра, е обърната към две поколения – на младите и на техните учители. И тъй като семейството е първото училище, което провеждат възрастните и първото, което посещават децата, то спектакълът е адресиран и към всички нас, които сме били възпитавани и искаме да възпитаме своите деца. Решен в празното пространство и извън конкретиката на времето, разработен върху съвременна симфонична музика, спектакълът е синтез между драматичната и образната пантомима. Вдъхновено от два велики филма, изградени със средствата на италианския неореализъм, но притчи по своята същност, представлението се стреми да разкрие възможния фатален сценарий на процеса на „ставането на човек” – погледнат от двете перспективи – на обучаващият и на обучаемите. И ако максимата, наследена от дедите ни е: „човек се учи, докато е жив”, тя би могла да се префразира спокойно и в: „човек е жив, докато се учи”.
Студентите сами избраха тази тема от предложените им няколко заглавия от ареала на класиката в световното кино. Това е тяхна тема, проблемите на мимодрамата са техния „хляб насъщен”. Надеждата на спектакъла е, че всеки от бъдещите ни колеги ще се опита свободно да изрази своето отношение към една от вечните теми в драматургията и да изгради един съвременен, близък до истината и пълнокръвен сценичен образ.

Доц. д-р Александър Илиев