Версията на Стилиян Петров е съсредоточена върху три глави от романа на Емилиян Станев (1907–1979). Редуцирани са линии и детайли от текста, като са изведени и окрупнени теми и мотиви, които въвеждат класическата творба в новото столетие.
Човекът е във фокуса на спектакъла. Как се трансформира човешката природа? Какво се разрушава в нея през житейските изпитания? Какво се запазва у човека от зададения му от Бога образ? Не се акцентира върху канонични тези, а се изследва загубата на Божественото. Спектакълът търси отговор защо единственото разумно същество от Божиите творения трагично катастрофира. Защо дори човек с неистова сила и високи стремежи, готов на крайни и мащабни проявления, е подвластен на земната гравитация? Какво води до раздвоение у човека и го лишава от любовта и милостта, дадени от Бога? 
„Антихрист. Глави VIII, X, XI“ не е теологично, а антропологично представление. Вярно на духа на романа то се изгражда върху драматургична система, заредена със силно вътрешно напрежение и конфликтност. Тримата артисти, през които романът оживява на сцената, разкриват непредсказуемо не само своите персонажи, но и поетиката на творбата.