В Железният светилник многократно се говори за "робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот...на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност, но романът завършва със сватбата на Лазар и Ния. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие...Загубил своята любов, зографът Рафе Клинче я претворява в иконостас, който сътворява за черквата, където се служи на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени ни вдъхновяват пред гения на Твореца.