Бях гледал тази постановка, но сега, в този момент, виждам онова, което носи тя. Мръсно копеле - онзи слабак, имащ проблем със себе и нуждаещ се от онова обществено признание, което не е получил от авторитета - от баща си. Търсенията му са лунатични. Прозират всички травми, оформящи образа на мръсното копеле. Мръсно то копеле е в очакване да се случи нещо отвън в резултат на актьора, който е решил да бъде / режисирано в постановката като несъзнато поведение/, търсещ авторитет за получаване признание. Някак извратен критерии, за да се получи нещо от живота. Клиширано, ама докрай се вижда, че признаването, ако не е себепризнаване, реално не е никакво признаване. Прозират ясно ниското самочувствие, сервилното - въобще омагьосанта въртележка на това, което е избрал да бъде човекът с травми.