“В Източна Анатолия, в едно населено място, обкръжено от всички страни с планински масиви, местните жители в никакъв случай не разговаряли високо, категорично не се смеели на глас и не произвеждали даже ни най-малък шум, защото звуковите вълни предизвиквали срутването на снежни лавини. Необичайността на ситуацията била в това, че опасността от лавини продължавала цели девет месеца през годината. И тези хора само през останалите три можели да викат, да стрелят с оръжие, да устройват сватби или да раждат деца. С една дума – всички житейски емоции се съсредоточавали само в тези три безопасни месеца. А през останалите девет ли? Един обездвижен, безмълвен, пълен с тревоги и страх живот…”
“Лавината не е само природно явление… Може би ние сами сътворихме този страх в съзнанието си…”
Автора