Жорж Фейдо (8 декември 1862 - 5 юни 1921) е френски драматург от епохата на Бел Епок, станал известен с написаните от него комедии.
    Въпреки, че навремето критиците отминават творбите на Фейдо като несериозни, днес той се счита за един от най - големите драматурзи на своето време. Някои дори го определят като "Бах на фарса". Пиесите му са обявени за предшественици на сюрреалистичния театър, на театъра "дада" и на театъра на абсурда.
    Само 20 годишен Жорж Фейдо пише "През прозореца" (1882 г.). Следват "Дамски Шивач" (1887 г.), "Любов и пиани" (1893 г.), Нашият годеник" (1894 г.).
    Въпреки грандиозния успех на драматург, разточителният му живот (Жорж Фейдо е имал винаги лично резервирана маса в скандалния парижски клуб Maxim), склонноста му към хазарта и неуспешният му брак водят до финасови затруднения.
    През зимата на 1918 г. Фейдо заболява от сифилис с последващо психическо разстройство, продължило до края на неговия живот.
    Погребан е в гробището Монмартър, Париж.

Когато Господ Бог е "кроил" човека бил силно изненадан, че тялото му се е получило така красиво, толкова силно и искащо! Искащо всичко и то сега, веднага... Особено след онази история със змията и ябълката.
Затова злополучният престой на Адам и Ева в райската градина е толкова кратък... От тогава изкушенията преследват неотлъчно нашите тела. И почти винаги крехката душа търпи поражени от силното тяло.
      Малко, обаче са драматурзите, които не размахват даскалски показалец под носа ни. Жорж Фейдо сякаш проявява разбиране и снизхождение. Как да се живее с една, като толкова много са красивите жени по света?! Разбира се, човекът е нелеп и смешен лъжейки, за да си набавя все повече и повече райски наслади! С лъжата той унизява и бива унизяван, превръща се в консуматор, в лапач, който непрекъснато увеличава оборотите на сакралните си удоволствия, заприличва на кукла на конци, с която Падналият Ангел се забавлява... Пропуска много ценни истински мигове, истинско приятелство, истинска любов, Истинското...
         Жорж Фейдо великодушно подава ръка, за да се надсмеем над себе си и излезем от прекрасно - опасния кръг на удоволствията. Човекът заслужава, ако не оправдание, то поне разбиране за орисията си...
                                                                                                                                                                                  Румен Велев режисьор