Вероятно всеки от нас е чувал сентенцията ,,Случайността е начина Бог да остане анонимен“. За първи път работя пиеса на Жан- Пиер Мартинес. Харесах този текст, защото на фона на бликащия хумор, усетих препратка към тази мисъл за голямото - за Бог или съдбата, ако предпочитате. На пръв поглед ординерна ситуация събира две двойки на вечеря. Събитията, които произтичат от тази среща, водят до неудобство, конфуз, безкрайно смешни ситуации и дори парадоксалност в общуването. Докато се смеем и си мислим ,,Това никога няма да се случи на мен!“, се пораждат мисли за рутината, неудовлетвореността, лъжата в семейството и в обществото. Защо лъжем, какво прикриваме, кого лъжем в крайна сметка- другия, или себе си? Не сме ли замръзнали в една социална мимикрия, която може да бъде много смешна за чуждия и много тъжна за нас…
Такива въпроси ме вълнуваха, докато работех този текст. Зареждах се от неизчерпаемия талант на Геро, от интелигентната провокация на Малин, от деликатността на Василена, от лудостта на Христина. Вярвам, че тази своеобразна амалгама от индивидуалностите на тези творци, плюс комедийно - абсурдната ситуация от автора и моята натрапчива мисъл, че съдбата винаги си знае работата, родиха един ярък, смешен, парадоксален спектакъл.
След представлението може да си тръгнете с усещането, че много сте се забавлявали, а може да се приберете и с някои въпроси, водещи към самоанализ. Каквото и да вълнува нас, творците, в крайна сметка, го правим за вас - публиката. ,,Добър е всеки театър, който не е скучен.“ А при нас забавлението е гарантирано!

Надя Асенова