ПРОВИНЦИАЛНИ АНЕКДОТИ

ОТ АЛЕКСАНДЪР ВАМПИЛОВ

(ПРЕДСТАВЛЕНИЕ В ДВЕ ЧАСТИ)

 ПЪРВИ АНЕКДОТ  „ИСТОРИЯ С МЕТРАНПАЖ”

ВТОРИ АНЕКДОТ
„ДВАЙСЕТ МИНУТИ С АНГЕЛА”

„Да можеш да чакаш, това е любов”

„Провинциални анекдоти” от Александър Вампилов събира в себе си двете едноактни пиеси „История с метранпаж” и „Двадесет минути с ангел”. Авторът използва формата на анекдота, за да посочи и изобличи абсурда в света и човека. Написани през 1968г., диалозите и посланията звучат изключително актуално тук и сега.
Първият текст засяга темата за властта, като първопричина за йерархичното разделение на обществото и своеобразен акордьор на социално поведение и самосъзнание. Управителят на провинциален хотел изпада в паника, след като разбира, че един от настанилите се в хотела гости, е метранпаж, пристигнал от Москва. Ненаясно с понятието, той е вътрешно убеден, че „метранпаж” е „нещо от вестниците”, свързано с държавното управление.
В свят, в който всеки настойчиво брани личния си интерес, страхът и невежеството надвиват разума и ръководят действията. Униформите са свлечени по пода, отговорностите – всячески избегнати.
В „Двадесет минути с ангел” двама пиячи събират пари за шише водка. Когато на вратата им се появява непознат, готов да им заеме стотачка, съмнението за корист се пробужда. Тук основен мотив са парите, отново символ на власт от страна на притежателите им, средство за манипулация, съкровено богатство, едничка цел. Отвикнали да срещаме доброто, зачеркнали човеколюбие и искреност от речниците си, как бихме реагирали на протегната ръка?
Постановката е отчетлив отговор на използвания като епиграф на текста Гоголев цитат – „Кой каквото ще да казва, но такива неща се случват по света – рядко, но се случват”. Остава ни единствено смехът – гръмкият, всепомитащ, притъпяващ абсурда, пречистващ... до ново начало, до истина.
Нека само почакаме!


Теодора Мартинова
Илко Ганев
ІІІ ТТМ