„Лейтенантът от Инишмор”

Убита е черната котка на Лейтенант Порик – терорист считащ себе си за борец за свободата на  Ирландия. Това е било единственото същество към което кървавият убиец е изпитвал нежни чувства. Онези, които са виновни за това убийство не могат да му кажат истината  по простата причина, че им се живее. И... тогава на ход са хитрините...

Всичко наоколо е кръв, насилие, изстрели и любов. Но ирония и „черен хумор” в стил Тарантино поставят всичко на мястото си и превръщат абсурдната ситуация в комична.

В основата на пиесата е многовековния британско-ирландски конфликт. Ирландец по произход, Мартин Макдона безстрашно с достатъчна твърдост, лукавство и сарказъм навлиза в територията на темите табу, на обществените забрани. Той пише за онова, за което не се говори, за онова, за което мислим когато сме насаме със себе си. За онова, което обсъждаме тайно в кухнята, но се страхуваме да произнесем на глас, и още повече , за онова за което не се говори в театъра. Макдона прави пародия на ирландския тероризъм, пародия на националния мит, пародия на онова с което живеят, дишат, мъчат се  няколко поколения ирландци  от епохата на Оливър Кромуел да настоящия момент. Три века Ирландия и Британия се намират в състояние на военно противопоставяне, три века тече идеологическа и практическа война, умират хора, рушат се политически стратегии. Три века ирландската съпротива, ирландският тероризъм са атрибут на националната самоиндентификация.

Във финала на пиесата Макдона написва страшна фраза: „Значи целия този терор е бил напразно?” Мартин Макдона разобличава мита за ирландския тероризъм.