Димитър Касабов § Йордан Славейков
 

спектакълът е реализиран с подкрепата на НДФ „13 века България” и адвокатска кантора „Динова, Русев & CO”


Свободата в настоящето чрез болката от миналото търсят млади артисти в спектакъла "Стъклената менажерия"
      
София, 26 октомври /Пенка Момчилова, БТА/

Свободата в настоящето чрез болката  от миналото търсят млади артисти  в спектакъла "Стъклената менажерия" от Тенеси Уилямс, постановка на Йордан Славейков и Димитър Касабов.

Премиерата е на 30 октомври в Театралната работилница "Сфумато" - в програмата "Съвместни проекти", съобщават от екипа.

"Когато животът е спрял и сякаш нищо ново не иска да влезе в него, е време да потърсим спомените си. Да разберем с кого сме пропуснали да излезем начисто и в мир. Къде в миналото е скрита болката, която продължава да ни изгаря, да отидем при нея и да потърсим малко любов наоколо, за да можем да продължим настоящето си свободни. Понякога в дом от лед, стъкло и стомана се налага да търсим тайните на собствените си неосъществени мечти, за да събудим надежда за тях. Понякога е време за безкомпромисна ревизия" - казват Димитър Касабов и Йордан Славейков по повод на представлението.
Спектакълът е осъществен с подкрепата на НДФ "13 века България" и адвокатската кантора "Димова, Русев и партньори".


"Стъклената менажерия", или крушението на американската мечта
Мебели от лед се топят и заливат гостната на Аманда Уингфилд в "Сфумато"
 
ИРИНА ГИГОВА 13:41, 03 ноември 2015 75 0 коментар
 
"Синята роза" Лора - Каталин Старейшинска, и Джим О`Конър на Петър Дочев в кратка целувка. Снимка Мирослав Веселинов
01/03
„Стъклената менажерия” под режисурата на Йордан Славейков и Димитър Касабов в „Сфумато” е кристално-изящен спектакъл - като миниатюрните фигурки, които една от любимите героини на Тенеси Уилямс колекционира, но и режещо откровен в същото време.
Тандемът Славейков-Касабов е работил по този текст още преди две години на уъркшоп в Масачузетс, докато пребиваваше в САЩ със суперуспешния си проект „Паякът”. Сега, намирайки точните актьори, творците изследват човешките дълбини, оставайки близо до класическата интерпретация на творбата, но като извеждат друг акцент в нея.
Двамата обясняват, че доминанта за тях не е ранимостта на Лора - плахото накуцващо момиче, което не може да се приспособи към практицизма на нормалния свят, нито властната амбиция на майка й Аманда Уингфилд.
Желанието на режисьорите е да направят младия Том Уингфилд, който води сценичния разказ, и неговата равносметка-завръщане в спомена своеобразен смислов център на представлението. Навярно затова те разработват този образ с двама различни актьори – Димитър Николов и Калин Пачеръзки, които ще се редуват. За да „отключи” живота си, незначителният служител в склад за обувки, който иска да е поет, трябва да застане очи в очи с миналото и да го разбере. Да признае, че не е безчувствен към екзистенциалната непригодност на сестра си Лора, да прости на майка си и да приеме корените си в комплект с портрета на наранилия ги отсъстващ баща. Изключителната виталност на Аманда – знаковата сфуматовска актриса Албена Георгиева от първия клас на Маргарита Младенова и Иван Добчев, обаче не може да бъде изместена от доминантната позиция в спектакъла. Аманда, озарена от чара на Албена, е сложен образ – това, че иска да наложи своите собствени мерки в битието на децата си, в случая не е съвсем точно. Тя прекрасно си дава сметка, че Бог я е надарил с особени деца и те са стойностни точно със своите странности. От друга страна обаче, ги тика към "мейнстрийма", защото като майка им желае доброто и съзнава, че така животът им сред другите ще е по-лесен. От логиката на характера на тази героиня се определя и уникалната сценография от ледени блокове на Елена Стумбова. През цялото време те се топят и заливат гостната на Аманда, която не иска да осъзнае, че домът й се разпада. Тя се опитва да спаси целостта на семейството, но с клишетата за преуспялост и благополучие на американската мечта, които сама чувства, че не се вписват в света на Лора и Том. Успешна Лора е изгряващата звезда Каталин Старейшинска („Антигона” - номинация "Икар" за дебют), отличен Джим О`Конър е Петър Дочев - единственото момче, което Лора харесва и което се опитва да й вдъхне увереност с апломба на новопосветен, изучаващ публична реч... Спектакълът е апел към емоционалната интелигентност на човешкото същество, която прави дори безграничната обич поносима за онези, към които е насочена.