Спектакълът обръща поглед към въпроса за ИДЕНТИЧНОСТТА : До каква степен тя е оформена от съзнателните ни екзистенциални избори или от подсъзнателните духовни наследства , идващи от дълбоките ни етнически и национални корени. Музикалният материал използван в спектакъла включва пиеси на Бах , Моцарт, Хайдн и Шуберт в съчетание със свободно импровизирани пиеси, вдъхновени от музиката на 20-ти век, във всичките й многообразни аспекти. Хореографията обединява музикалните картини чрез кинетично развиващи се образи, които използват енергията на жеста с чистота, еднозначност и категоричност в стилистика, която може да се нарече „ хайку-танц”.