Един провален опит за убийство, един любовник вкаран в ареста, чрез машинации и странна игра-ритуал на подчинение, седят в основата на "Слугините" на Жан Жьоне.
Бунтът към който се стремят слугините представлява за тях революционен жест, а не социален. Стремежът им е да се освободят от ролите в йерархичния модел, в който живеят. Силното им желание да бъдат "другият" или най-малкото да откраднат неговите външни характеристики, е копнеж породен от ограниченията на ролята. Така интерпретирането на копнежа е родило играта-ритуал, в която те се опитват да постигнат малка част от мечтата си.

Неуспешният им опит да елиминират господарката всъщност е предопределен. "Слугините" представлява ироничен разказ за невъзможността за обединение, предопределението на йерархията и ролевия модел на обществото.

Човешката природа винаги е представлявала основната пречка за пре-организирането на системата отхвърлени - йерархично облагодетелствани, защото невъзможността за обединение в името на обща цел и търсенето на реализирането на личните желания винаги е пречело, независимо от общата цел.
Въпросът за ролята като ограничител на личността се налага, защото така тя се превръща в основна пречка пред свободата и копнежа за друг живот. Но в пиесата на Жьоне ролята се превръкща в пряк изразител на личността. Прекрачването на границите на тази роля може да бъде осъществено единствено чрез детронирането на тяхната господарка.

"Другият", "отхвърленият", "маргиналът", "престъпникът", те винаги са толкова желани, колкото и мразени. Защото йерархията се нуждае от дъно и връх.

Първата премиета на "Слугините" се състои през 1947 година, в постановка на Луи Жуве и учудващо за очакванията на самия Жан Жьоне е приета възторжено. За написването на пиесата, Жьоне влага личните биографични мотиви на престъпник, маргинал, отхвърлен от обществото, човек на границата. В днешен ден темата за отхвърления звучи като лайт-мотив за ролевия модел, който се съдържа в обществото и ограниченията, които той налага на личностите и техните възприятия. Трагедията на слугините, които не успяват да убият своята господарка, всъщност е трагедия на ролевия модел - на невъзможността да се освободят от ролята - предопределение.