Пролог

Поетът Хофман твори, вдъхновяван от своята Муза. Звучи хорът на духовете на виното, а в съседния оперен театър тече представление на “Дан Жуан”.

В кръчмата на Лутер очакват да пристигнат гости, сред които освен Хофман, ще е и миланската оперна певица Стела. Междувременно съветникът Линдорф подкупва Андре – слуга на Стела и присвоява писмото, написано за Хофман; в него е ключът от гримьорната на певицата. Линдорф ревниво решава да запази информацията д(за тази среща само за себе си.

Шумна тълпа студенти изпълва кръчмата на Лутер. Хофман се появява, придружен от Никлаус, а Линдорф ги наблюдава тайно. Гостите подканят Хофман да пее. Той запява балада за гротескното джудже Цак като постепенно се унася в любовни спомени. Компанията се развеселява, но настроението е помрачено от Линдорф, който въвлича Хофман в размяна на саркастични обиди. Никлаус се намесва и прекъсва свадата, но Хофман остава с лошо предчувствие. Когато му подмятат за сегашното му увлечение по Стела, той предлага да разкаже три свои любовни истории от миналото.

Първо действие

В очакване на гостите за своето празненство, физикът Спаланцани се възхищава от най-новото си изобретение. Това е куклата-робот Олимпия. Чрез нея той се надява да възстанови парите, които е загубил при банкрута на банковата къща на Елиас. Хофман, който пристига пръв, вижда Олимпия и се влюбва в нея. Появява се съмнителният търговец Копелиус. Той продава на Хофман чифт магически очила, през които само поетът възприема Олимпия като човек. Спаланцани и Копелиус спорят как да си поделят печалбата от куклата. Копелиус претендира, че е собственик на нейните очи. Когато се съгласява да продаде правата си на Спаланцани за 500 дуката, изобретателят му дава чек за изплащане от банковата къща на Елиас. Копелиус предлага Олимпия да се омъжи за Хофман. След като останалите гости пристигат, Олимпия ги очарова с една великолепна ария. Хофман е омагьосан, сляп за периодично спиращия механизъм на куклата. Когато всички отиват на вечеря, той се обяснява в любов на Олимпия. Никлаус му казва, че тя не е истинска жена, но поетът отказва и да чуе. Копелиус се връща, изпаднал в ярост, след като е открил, че банковият чек на Спаланцани е невалиден. Той се стрива, докато гостите се връщат от вечеря за един валс. Към тях се присъединяват Хофман и Олимпия, които се въртят все по-бързо и все по-бързо, докато накрая Хофман пада и чупи магическите си очила. Виждайки своя шанс за отмъщение, Копелиус грабва Олимпия и я счупва на парчета.

Второ действие

Венеция. В романтична гондола куртизанката Жулиета изпълнява с Никлаус любовна баркарола. Хофман внезапно променя настроението, като подигравателно възхвалява удоволствията на плътта. Настоящият любовник на Жулиета – Шлемил, ревниво наблюдава явната й привързаност към Хофман. Никлаус предупреждава Хофман да не се влюбва в куртизанката. Поетът отрича да има влечение, като заявява, че ако се влюби в нея, дяволът може да вземе душата му. Подслушвайки ги, Дапертуто изважда голям диамант, с който ще подкупи Жулиета да открадне отражението на Хофман – така, както вече е откраднала сянката на Шлемил. Примамена от диаманта, Жулиета се съгласява. Тя съблазнява Хофман, който попада мигновено в плен на любовта. По време на страстен дует, тя изпълнява нареждането на Дапертуто. Шлемил се връща и обвинява Жулиета, че го е изоставила заради Хофман. Изведнъж Хофман с ужас вижда в огледалото, че е загубил отражението си и е в капан на страстта си. Докато гостите се разотиват, Хофман настоява Шлемил да му даде ключа от стаята на Жулиета. Шлемил отказва и го предизвиква на дуел. Хофман го убива с шпагата си, предложена му от Дапертуто. Жулиета се отдалечава с новия си обожател – Питикиначо. Никлаус помага на Хофман да избяга от приближаващите полицаи.

Трето действие

Креспел е избягал с дъщеря си Антония в Мюнхен за да сложи край на любовта й с Хофман. Тъгувайки за любимия, Антония запява тъжна любовна песен. Креспел я умолява да се откаже от пеенето: тя има слабо сърце и усилията ще застрашат живота й. Той възлага на своя слуга Франц да не пуска никого при дъщеря му по време на неговото отсъствие. Останал сам, Франц пее и танцува. Хофман пристига и изпраща слугата да доведе Антония. Двамата споделят нежно взаимната си любов. Чувайки, че Креспел пристига, момичето избягва, а Хофман се скрива. Бащата е притеснен за здравето на дъщеря си. Идва доктор Миракъл, оказал лекарска помощ на жената на Креспел в деня на нейната смърт. Хофман става свидетел на хипнотичен сеанс, по време на който научава, че пеенето ще доведе Антония до смърт. Лекарят предлага лекарства за да спаси момичето, но Креспел му няма доверие и го изгонва. Когато идва Антония, Хофмант я умолява да не пее. Тя неохотно се съгласява, а той си тръгва, обещавайки да се върне на следващия ден. Миракъл изведнъж се появява отново, примамвайки Антония с мечти за певческа кариера. Момичето се обръща към портрета на майка си, която е била известна певица. То се моли за помощ за да устои на изкушението. Като призовава духа от портрета да оживее, Миракъл заявява, че майката, говорейки чрез него, иска Антония да постигне слава, равна на нейната собствена. Докато Миракъл свири лудо на цигулката си, Антония пее все по-трескаво и накрая пада мъртва. Отчаян, Креспел обвинява Хофман, че е причинил смъртта на дъщеря му.

Епилог

Хофман е приключил със своите разкази и сега иска само да се напие и да забрави. Никлаус разкрива, че всяка от историите описва различни страни на една и съща жена – Стела. Пристигайки в кръчмата след представлението, оперната певица намира поета объркан и смутен. Стела си тръгва с триумфиращия Линдорф. Само Музата остава с Хофман, който най-после й принадлежи.