Още през XIX век в Русе започват да се формират временни оперни, хорови и симфонични трупи, резултат от сериозния досег с Европейската музикална култура, която достига до Русе през река Дунав. Играят се спектакли и фрагменти от различни заглавия с участието на различни хорови формации и инструментални състави, като някои от тях показват силни амбиции за създаване на сериозно оперно изкуство, като „Танхойзер“ от Вагнер (1901), „Ернани“ от Верди (1904), „Фауст“ от Гуно (1910) и т.н. Първата сериозна и постоянна структура, която изпълнява оперна музика е създаденото през 1891 година от А. Паунов и П. Трифонов Музикално Дружество „Лира“. По-късно в града се формират различни частни музикални и оперни трупи, които с различен успех представят известни заглавия от световната оперна литература и успяват да събудят трайно интереса на русенци към оперния театър. В резултат на набиращия все по-голяма популярност оперен жанр, през 1919 година се създава и Оперна Дружба – институцията, която след различни трансформации днес познаваме като Държавна опера – Русе. Диригенти на състава са Димитър Иванов и Йордан Минков, а за сценичното присъствие помага изключително много Бачо Киро. Първата премиера е на 23 Април 1919 – операта „Камен и Цена“ от Иван Иванов. В първите години се играят десетки спектакли от български композитори (много от които са забравени днес), като „Тахирбеговица“ от Димитър Хаджигеоргиев и „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов – заглавие, което поради интереса към него се поставя няколко пъти в периода 1929-1947, но също така се поставят и различни оперети, като „Корневилските камбани“, „Царският пуяк“, „Силен като турчин“ и други. Поради осъзнаването на факта, че сериозна оперна дейност много трудно може да се осъществява само с частни средства (поради което през годините Оперна Дружба няколко пъти е трябвало да спира дейността си), както в резултат на новата държавна политика след 1945 г., през 1949 година Оперна Дружба – Русе бива одържавена и трансформирана в „Народна опера – Русе“. Първата премиера на вече държавната опера е „Травиата“ от Верди – на 27 Ноември 1949 г. Постановъчният екип с диригент Константин Илиев, художник Асен Попов и режисьор Драган Кърджиев оставя трайни следи в развитието на театъра. В първите си години като държавна институция, Русенска опера съществува под общо административно ръководство с Русенския театър и се помещава в Доходното здание. През 1952 година, след изключително успешно представяне година по-рано на прегледа на оперните театри в София с „Дон Паскуале“ от Доницети, операта вече е напълно самостоятелна административна единица и нейн първи директор като такава е Георги Чендов. До 1954 година, главните диригенти на Русенска филхармония (Константин Илиев, Добрин Петков, Руслан Райчев) са били и диригенти на Русенска опера, от сезон 1954-1955, Русенска опера получава и своя първи главен диригент – Ромео Райчев. През следващите десетилетия със състава работят такива български музиканти като диригентите Борис Хинчев, Михаел Ангелов, Димитър Манолов, Иван Филев, Веселин Байчев, Милен Начев, Георги Димитров, Найден Тодоров; режисьорите Драган Кърджиев, Михаил Хаджимишев, Евгени Немиров, Димитър Узунов, Стефан Трифонов, Аврам Георгиев, Пламен Карталов, Павел Герджиков, Огнян Драганов; хореографите Асен Манолов, Маргарита Арнаудова, Асен Гаврилов, Петър Луканов, Хикмед Мехмедов, Силвия Томова; сценографите Асен Попов, Ани Хаджимишева, Петър Попов, Венера Наследникова, Димитър Киров, Мария Трендафилова, Иван Савов, Радостин и Бояна Чомакови; хормайсторите Атанас Димитров, Томина Сидова, Христо Стоев и Стелиана Димитрова. Сезон 1955-1956 е един от възловите моменти в историята на Русенска опера. През 1955 година Русенска опера изнася свой сезон в град София със заглавията „Ловци на бисери“, „Селска чест“, Риголето“, „Отвличане от Сарая“ и „Съперници“. Същата година е изграден и новият дом на операта – превърналата се в емблема на град Русе сграда, където Държавна опера - Русе се помещава и до днес. Първата премиера в новата Опера е на 5. Февруари 1956 година – оперета „Евгений Онегин“ от Чайковски. През 1958 година Русенска опера започва, продължило с десетилетия сътрудничество с Националната опера на Румъния в Букурещ, а година по-късно започва и тясно сътрудничество със Съюза на композиторите в Москва, в резултат на което в Русе се изпълняват поредица заглавия на руски и съветски композитори (Прокофиев, Хренников, Стравински, Шостакович), повечето от които – за първи път в България. Своеобразен връх в тази съвместна дейност е и премиерата през 1965 година на създадената специално за Русе версия на операта „Катерина Измайлова“ от Дмитрий Шостакович. Самият Шостакович взима дейно участие в подготовката на спектакъла и работи в тясно сътрудничество с диригента Ромео Райчев и режисьора Евгени Немиров. В резултат и като благодарност за съвместната работа на Шостакович с Русенска опера и Русенска филхармония, композиторът става почетен гражданин на град Русе. Русенска опера работи активно и за популяризирането на българското оперно творчество. Опери като Цар Калоян от П.Владигеров, Янините девет братя от Л. Пипков, Йоанис Рекс и Мария Десислава от П. Хаджиев, Еленово царство от К. Илиев, Синята птица от С. Пиронков или балети като Козият рог от Кр. Кюркчийски и Нестинарка от М. Големинов са само някои от поредицата български заглавия в репертоара на трупата през годините. През 50те и 60те години на 20 век, едно забележително трио добива голяма национална и международна известност и предизвиква голямо обществено признание за Русенска опера – това са трима от най-изтъкнатите солисти в нейната история – Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев. През 2011 година до сградата на Операта е открит барелеф посветен на тях - „Звездната тройка“. Освен Тройката, измежду забележителните български артисти, които формират представата за високото артистично ниво на театъра и изграждат неговия международен авторитет са: Иван Димов, Снежина Якимова, Мими Николова, Ана Ангелова, Анастас Анастасов, Стефан Димитров, Мария Венцеславова, Пенка Дилова, Стефка Евстатиева, Иван Консулов, Иван Кюркчиев, Емилия Ботева, Галя Горчева, Мариана Цветкова, Орлин Анастасов, Мартин Цонев, Венцеслав Анастасов. Със своя интензивен творчески живот Русенска опера винаги е била привлекателна и за звезди от световен мащаб. На нейната сцена са гостували артисти като Елена Николай, Христо Бръмбаров, Тодор Мазаров, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Дарина Такова, Алиса Зиновиева, Николае Херля, Владимир Атлантов, Глория Линд, Силвия Шаш, Ава Купър, Зинаида Пали, Питър Глосоп, Йорг Шнайдер, Марио Маланини, Марсио Джоси, Лео Нучи, Йоханес Мартин Кренцле, Октав Енигареску, Помпей Хъръщяну; диригенти и режисьори от ранга на Уде Нисен, Марк Ермлер, Рихард Гласуп, Конрад Лайтнер, Йон Рънзеску, Наталия Сац, Манфред Щраубе, Джан Джаноти, Урсула Хорнер, Матиас Фогт; хореографи като Джанкарло Вантаджио, Витаутас Гривицкас, Виктор Власе, Антал Фодор, Ален Бернард. Богатият творчески потенциал на отделните състави - оркестър, хор, балет, солисти и дългогодишната съвместна работа с най-реномираните имена на българското и световно оперно изкуство превръщат Русенска опера в един от водещите и авангардни в репертоарно отношение оперни театри в България. Репертоарът на театъра има широк стилистичен и жанров диапазон. В него, през годините, освен традиционните творби от световната оперна и балетна класика присъстват голям брой съвременни български и чужди заглавия, поставени за пръв път в България. Русенската опера притежава записи в златния фонд на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Има множество участия в международни фестивали в България и зад граница – Швейцария, Австрия, германия, Франция, Италия и др. С огромен успех преминават и гастролите в Румъния, Гърция, Украйна, Испания, Холандия, Белгия, Люксембург, Португалия. През 1999 г. Русенска народна опера и Държавна филхармония - Русе се обединяват в една институция, която първоначално се нарича Оперно-филхармонично дружество – Русе, а от 2010 година – Държавна опера – Русе. Държавна опера - Русе е удостоена с приза "Кристална лира" няколко пъти - 2003 г., 2004 г., 2006 г., 2012 г., 2014 г. През 2012 година Държавна опера – Русе получава приза „Кристална лира“ за постановката на операта „Нос“ от Шостакович, а след гласуване на слушателите на "Алегро Виваче" при Българското Национално Радио през 2015 година е удостоена с наградата „Ансамбъл на годината“ и приза "Русе". ДЕТСКА ОПЕРА РУСЕ Русенска детска опера е създадена през 2015 година като част от структурата на Държавна опера - Русе. Това е втората подобна формация в България след Детско-юношеската опера във Варна, чийто творчески модел тя доразвива. Първият спектакъл на Русенската детска опера е коледният мюзикъл “Скрудж” (16.12.2015) с диригент и режисьор Ганчо Ганчев. Участниците са избрани с кастинг и първоначално са деца от НУИ “Професор Веселин Стоянов” и русенските вокални школи. Създадава се специален екип за работа с децата: вокален педагог – Свилен Димитров, театрални педагози – Росица Миновска-Деведжиева и Илия Деведжиев, танцови педагози – Малина Арнаудова и Радка Неделчева, корепетитор – Божена Иванова. През 2016 Русенската детска опера поставя още един мюзикъл с диригент и режисьор Ганчо Ганчев – “Уестсайдска история” (28.06.2016), сценична адаптация на Миглена Шишева. С тази постановка, още ненавършила годинка, Русенска детска опера прави решителна крачка, с която си извоюва заслужено място в афиша на Държавна опера-Русе. Със спечелен проект пред Фондация “Русе – град на свободния дух” е създаден и първият самостоятелен спектакъл на РДО - оперетата “Ани в царството на цветята” (30.10.2016). Музика – Иван Кръстев, либрето (по Морис Карем) – Илия Деведжиев, диригент – Свилен Димитров, режисьор – Росица Миновска-Деведжиева, хореография – Малина Арнаудова и Радка Неделчева, костюми – Елица Георгиева. За този спектакъл са привлечени ученици от балетните класове на НУИ “Проф. Веселин Стоянов” с педагог Деница Анчева. С два поредни кастинга Русенската детска опера набира нови участници и съставът наброява 45 деца на възраст от 7 до 17 години. Същевременно се създава система за редовни занимания в организирани часове по вокална техника, актьорско майсторство и танц. Русенската детска опера започва да функционира като школа за малки артисти. През следващата година менторският екип приема едно голямо предизвикателство – “Красавицата и звярът” (10.05.2017) на Алън Менкен с нова адаптация, нов превод и нов аранжимент. Диригент – Свилен Димитров, постановка – Илия Деведжиев, превод и адаптация – Росица Миновска-Деведжиева, хореография – Зорница Петрова, художник – Огнян Балканджиев, костюми – Лиляна Василева. След успешната премиера заглавията на Детската опера трайно влизат в репертоара на Държавна опера-Русе. Танцовите педагози Радка Неделчева и Малина Арнаудова създават Танцово студио за по-малки деца, които се включват в спектаклите на Детската опера. Спектаклите се представят в София и в близките градове – Разград, Тутракан и Силистра. През 2018 Русенската детска опера добавя в афиша си концерта-спектакъл “Един нов свят” (15.05.2018) и коледния концерт-спектакъл “Спасете Коледа!” (8.12.2018) с песни от известни мюзикъли. Извън собствения си афиш малките актьори често се изявяват и в спектаклите на Държавна опера – Русе -“Фалстаф”, “Кармен”, “Кармина Бурана”, “Кавалерът на розата”, “Аида”, “Турандот”, “Набуко”, “Бохеми”. Балетът на Русенската опера също ги включва с готовност в заглавията си “Снежанка”, “Дон Кихот”, “Спящата красавица”, “Небивалото кралство”. Уникалността на Русенската детска опера е в това, че тази детска формация се роди и смело проходи направо върху професионалната сцена на Държавна опера-Русе под звуците на нейния високо професионален оркестър. Важно е да се отбележи, че чрез широката палитра от дейности на своите педагози, децата присъстват вече осезаемо в културния афиш на града, те са вече неразделна част от пърформанси и концерти, проявяват се като аниматори. От ранна възраст те се изграждат като комплексни артисти и многостранно изявени творци. От педагогическия екип на Русенската детска опера ни е ясно, че не всички наши отличени ученици ще станат професионални артисти, но това не означава, че всичко, което са научили, ще отиде на вятъра. Всички, които всеотдайно работят с децата са убедени, че дейността им е послание и открита покана за нови деца и родители в големия свят на операта, оперетата и мюзикъла. А в този свят има много места, които трябва да бъдат запълнени – сега и в бъдеще – на сцената, зад сцената и в салона. „Кристална лира“ и „Рицарски поход“ През 2022 Държавна опера-Русе е с 5 номинации за „Кристална лира“. Сред номинираните в категория МЛАД ИЗПЪЛНИТЕЛ, беше и МАРТИН ЦАНЕВ, солист на Русенска детска опера към Държавна опера – Русе, за изпълнението на ролята на Никълъс в операта „Рицарски поход“. Наградата в категория ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП за премиерната за Русе и за България опера - „Рицарски поход“ („The Quest“) от Карл Волрат на 12 юни 2022 г. на сцената на Доходно здание – Русе. С диригент Димитър Косев, диригент на хора и педагог Свилен Димитров, корепетитор и музикален педагог Божена Петрова, режисьор Пламен Бейков, художник Еслица Попова, хореограф Малина Арнаудова, солисти и хор на Русенска детска опера, солисти и оркестър на Държавна опера – Русе. Постановката „Рицарски поход“ („The Quest“) донесе и още една кристална статуетка - в категория ОПЕРНО ИЗКУСТВО - Добромир Момеков (баритон), солист в Русенската опера, получи приза за изпълнението на ролята на Бащата в „Рицарски поход“.