Текст за изгубената връзка между поколенията. Баща, който е изоставил детето си в отчаян опит да се опита първо да бъде човек, а след това родител и двайсет годишната му дъщеря, която превръща желанието си да го открие във натрапчива фикс-идея, която обсебва живота й. Какво ни струва разрушаването на семейството, можем ли като общество да платим цената на изгубените млади поколения, които със, или без родители растат сами, без категорични ценности и ориентири. Можем ли да достигнем до прошката, надвивайки омразата, можем ли да бъдем по-добри, надмогвайки себе си?
Текст за това, колко е трудно да намериш себе си, когато си се изгубил в дебрите на съвременната джунгла. Може ли желанието за самоусъвършенстване да бъде за сметка на другите около нас и когато търсим Бог, допустимо ли е да забравим за хората, които ни обичат. Възможна ли е симбиозата между източната философия и възглед за живота и западната прагматична мисъл и практика, които ни завладяват все повече.
Текст за това, колко е трудно да намериш любовта и да я отстояваш, когато все пак си достигнал до нея. Защо за съвременната младеж е все по-трудно да обича дълго и дълбоко само един човек, защо сме склонни да осъществяваме себе си за сметка на другия до нас, отказвайки да се променим.