Рудолф Сирера е роден във Валенсия през 1948 г., драматург, преводач, сценарист,  консултант и администратор в културната сфера, свързан е с обновяването на театралния живот във Валенсия, където взима активно участие като театрален критик, изследовател и издател. През 1972 г. основава групата El Rogle, чиято главна цел е да представя пиеси, написани на валенсиански език. Успява да наложи някои аспекти на Каталунския театър във Валенсия. Той е най-видният интелектуалец в демократичното общество във Валенсия след времето на генерал Франко. Член на Асоциацията на авторите, пишещи на каталунски език (AELC).

 „Отровата на театъра” (Verí del teatre) е най-известната му пиеса, която му носи популярност в Испания и по света. 

Това е покана от господин Дьо... да влезете в неговия дом. Не се смущавайте, ако Маркиз Дьо много прилича на Валентин Ганев. Всяка прилика е случайна. Той е поканил за свой гост един актьор, който пък много прилича на актьора Пламен Великов. И на тази прилика не обръщайте внимание. Сега гледайте. Ще се случи нещо. Вие ще бъдете свидетели. Отровата на театъра невинаги е безобидна. А после, когато всичко свърши, ще си отидете вкъщи. Това е планът...  

Искрено Ваш Маркиз Дьо...

Маркиз Дьо...:

„Това е свободна адаптация на живота на Сократ. Всъщност не става дума за неговия  живот... а за неговата смърт... Настъпването на смъртта му. Ето какво желая да проследя. Процесът на настъпване на една истинска смърт... Не да гледам как Сократ умира, а да усетя неговата смърт... и своята... Да изпиташ на собственото си тяло, в собствения си мозък, стъпка по стъпка, етап след етап, неумолимия ход на разтлението... И по силата на някакво миметично чудо, да проникнеш вътре и да видиш... без да преставаш да бъдеш наред с това и самия себе си... О, каква наслада би изпитал тогава човек, каква наслада на познанието и как тази наслада ще започне да се разпростира, докато стигне и до най-далечните кътчета на собственото ни нещастно човешко тяло!... Още не сте ми казали дали приемате моята игра..."