„Изглеждам ли щастлива? Би трябвало – все пак бях дете, което никой не искаше. Самотно момиче с мечта, което се събуди и осъзна, че тази мечта се е сбъднала. Аз съм Мерилин Монро. Прочетете моята история на Пепеляшка.“
С тези думи през 1952-а започва едно от интервютата на жената, олицетворение на думата „секс символ“, на фриволната и остроумна, на обичаната и отричана, на силната и беззащитна Мерилин Монро. За съжаление обаче краткият й живот не е история на Пепеляшка, няма принц на бял кон, нито щастлив край. Мерилин е съвременна спяща красавица, чиято хубост предизвиква ревност и преклонение, а накрая я погубва. Вечният сън, в който потъва на 5 август 1962-а, я спасява от непосилното бреме да живее в свят, в който никога не намира покой. Преди 52 години от нас си отиде Норма Джийн Бейкър, Мерилин никога не ни напусна. И днес образът й е навсякъде - върху картини, на сувенири, във фейсбук...
Икони като нея са безсмъртни, умират единствено хората, на които съдбата е отредила да живеят под огромната тежест на маската на славата.
Мерилин изживява своя живот – отдадена на работата, борейки се да докаже таланта си, да се задържи на повърхността заради това, което може, а не заради това как изглежда, и същевременно с отчаян копнеж да открие някого, който да я обича.
Норма Джийн и Мерилин споделят тяло и лице в огледалото. Въпреки това хората са виждали и продължават да виждат, и да мечтаят за Мерилин. „Никога не съм заблуждавала никого. Те се заблуждават сами, като не си правят труда да разберат каква съм, а сами си изграждат някакъв образ за мен.”
Каква всъщност е тя – Норма Джийн или Мерилин, момичето без родители или актрисата с много приятели?“

Из предговора на книгата
“Мерилин Монро. Поверително и лично“ от Мишел Морган, откъси от която са използвани в спектакъла по пиесата на

Димитър Христов.