Роберто Зуко...Стъпки, шепот, крясък в нощта. Болка, разкъсване и дори ужас в зениците. Едно име, една сянка, една тайна. Престъпление и смазване.

Брутално.

Един млад човек не иска да приеме това, че Еднаквостта ще го погълне.

Но ето,  глас от лош сън  шепти: „Бъдете еднакви чрез удоволствията, със  свободата  в Интернет, в клубовете, по паркингите и офисите!  Вярвайте,че сте необходими, а не просто използвани от Системата.” А друг глас кънти: „Системата непръкъснато ви атакува с всички средства-иска да ви използва като ви създава чувството, че сте  необходими. Защото сте млади. Пространствата на удоволствието и лесният живот е клопката. Млад си, не му мисли! Живей! Пий бира, очаквай уикендите, а през седмицата работи и мълчи! Бъди стриктен! Системата се грижи за теб. Тя ти казва: обичаме те, защото си млад, нали?”

 И ти вярваш. Защото се надяваш, че животът е свобода. Чел  ли си „Дон Кихот” на Сервантес? Не? Така и предполагах...

Свободата е избор на зависимостта, човече! Свободата е шибан кръст. Свободата е твоят личен избор. Брутално. Това-да, това-не! Човек е свободен само, ако има мозък да мисли за голямата илюзия, която системата инплантира непрекъснато в мозъка му- щастлив си, ако бъдеш послушен, еднакъв с всички, не си задавай въпроси за смисъла  на живота. Яж хамбургери  с повече майонеза и кетчуп и си трай! Ползвай непрекъснато рекламите. Те са пътните ти  знаци...Те са твоята библия. Ползвай всичко наоколо като всички. Бъди като всички. И си О’кей!

О’кей ли си, човече?

Нашият Роберто намира изход в смъртта на другите. Опитва се така да се спаси. Защото не издържа и откача. Дори не осъзнава това. Не знае, че е абсолютно изперкал. Вярата в Слънцето не е вяра, която дава живот. Слънцето на самотата  е изгорила зениците му. Само мислите-чистите и ясни мисли, които остават в споделеното с приятел, ще дадат живот. Системата изражда живота като деформира човека, използвайки слабостите му. Така го подчинява. А лудият ум, непокорното, неординерно сърце, дивото свободно тяло раждат престъпления- от слепота.

Нека си спомним за Роберто Зуко от текста  на Колтес след  като угаснат прожекторите и сцената опустее, след края на спектакъла, след като актьорите изтрият грима от изморените си, но светли лица от срещата с очите на другите в театралната зала.

След като ни погълне вечерната тъма, след като поемем своя път, нека си спомним   думите: „Смили се, Господи, над тези, които не могат да видят твоето величие, защото твоята скритост ги прави слепи!”

Да запалим малка свещичка в тишината на съсредоточението. Има Небе. Ние сме неповторими във Вселената. Нека знаем повече, за да не мълчим в тъпо безразличие. Нека имаме очи и уши за истината в живота. Нека сме различни...

Днес, октомври,  София,                                                       Николай Ламбрев –Михайловски,

2010                                                                                                                                                     режисьор 

Действащи лица и изпълнители

Роберто Зуко                                                         Дамян Тенев
Момичето на Роберто                                          Станислава, Калина                        
Майката на Роберто                                            Аделина , Савина
Сестрата на Момичето                                       Мариела, Лазарина
Братът на Момичето                                            Илиян, Димитър
Майката на Момичето                                        Марина, Ина
Бащата на Момичето                                          Тодор, Косьо
Бабата на Момичето                                           Лазарина, Мариела
Ексцентричният господин от метрото            Михаил, Александър
Елегантната дама  със синчето                        Савина, Аделина
Синчето                                                                    Станислав
Сутеньорът, склонен да философства            Димитър, Илиян
Съдържателката на публичния дом                 Ина, Марина
Проститутката с нежна душа                            Яна
Проститутки   в синьо, лилаво, бяло и
розово                                                                       Станислава, Калина,Лазарина,
                                                                                    Марина, Ина, Мариела
Тъжното ченге                                                        Ивайло
Полицейски комисар                                            Косьо
Полицейски инспектор                                        Ивайло
Първи пазач в затвора                                         Михаил
Втори пазач в затвора                                         Александър
Полицай 1                                                                Ивайло
Полицай 2                                                                Михаил
Ченге 1                                                                      Михаил
Ченге 2                                                                      Ивайло
Ченге 3                                                                      Тодор
Ченге 4                                                                      Александър
Тъпи копелета –биячи                                         Михаил, Тодор, Александър, Косьо,Ивайло
Жена от тълпата                                                   Аделина, Савина
Мъж от тълпата                                                     Косьо
Джазменът на барабаните                                                 Станислав

И още:
Затворници, затворнички, мъже и жени от тълпата  на улицата-луди, нормални,тъпаци, слагачи, простаци, умници,зяпачи, всякакви.