ВХОД СВОБОДЕН

В свят, в който всеки е убеден, че е различен, има нещо, което изконно ни свързва един с друг. Жаждата.

Малко повече от година след излизането на „Хавра“ – втория роман на Захари Карабашлиев, спечелил две от най-престижните награди на родната литературна сцена – Националната литературна награда за български роман на годината на Фонд „13 века България“ и Наградата „Христо Г. Данов“ – писателят ще зарадва почитателите си с нова, преплитаща светлина и мрак в себе си творба. 

„Жажда“ (изд. „Сиела“) е кратка повест, която ще излезе на пазара на 3 декември 2018 г. с акварелните илюстрации на художника Дамян Дамянов и ще преведе читателя през света на сенките. 

Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави – обездвижен в шини – е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери – бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия скептицизъм на младежа. A това, което започва като банално говорене, колкото да мине времето, постепенно се разгръща в драматична история за физическото оцеляване, за спасителния пояс на любовта и за победата на красотата над мрака. 

Какво чуваме, когато слушаме? Какво виждаме, когато гледаме? Защо понякога животът ни отнема най-скъпото, за да ни даде най-важното?

В свят, в който всеки е убеден, че е различен, има нещо, което изконно ни свързва един с друг. Жаждата.

Заповядайте и на официалното представяне на книгата на 5 декември 2018 г. от 19:00 ч. на сцената на Младежки театър „Николай Бинев“, където с великолепния актьор Владимир Пенев и вдъхновителя на тази кратка история – незрящия, но виждащ всичко Спас Карафезов – ще се опитаме да уловим светлината и да се научим да плуваме в свят, в който истината никога не е черно-бяла.

На премиерата на „Жажда“ няма нужда да виждате. Слушайте.

„Илюстрациите за тази книга, подобно на героя в нея, се лутаха дълго, изгубени в морето на изобразителното. Започнаха твърде уверено, като конкретни графични рисунки, но тъй като истината никога не е черно-бяла, постепенно изгубваха ясните си очертания, за да се превърнат в свободни, жадни за друг живот акварели.“

Дамян Дамянов