Три истории за хората, изгубени в прехода...
И театъра.
В театъра.
Герои на нашето време!

Бина Харалампиева


ЛЮБИМИЯТ ВЪПРОС — ЗАЩО ГО НАПИСА?

Всякакви определения за театър могат да бъдат оспорвани. Освен едно: че той е игра.

В театъра се играе.

Казват, че чрез игрите детето се подготвяло за бъдещия си живот. А защо играят възрастните?

Не съм чул досега смислен отговор.

Преди много години петгодишното дете на мои приятели заболя от левкемия. Помня го пред външната стълба на една болница. Майка му го тегли към вратата, а то се дърпа назад, защото му се играе. Край най-долното стъпало беше си харесало някакви камъчета. Сигурно не е мислело, че чрез игра се подготвя за живота. Изобщо не знаеше, че не му предстои живот.

Децата в Освиенцим и Дахау също са играели. С каквото намерят. Преди да ги хвърлят в газовите камери.

Писането на пиеси е част от играта театър. Можеш да напишеш пиеса без мисълта, че възпитаваш, забавляваш или, не дай си боже, държиш огледало пред лицето на едно общество, което не иска да се гледа, защото не се харесва.

Да кажем — потребност.

Когато някой си налее чаша вода, никой не го пита, защо го е направил.

Та така се появиха “Златните мостове и Секвоя”.

— Константин Илиев