“Хленч” е изследване на ефекта от терзанията ни, от държащите ни будни постоянни оплаквания и страхове. Демон, който пие кръвта ни и изсмуква увереността ни. За тези, които не могат да живеят в настоящето, това е реален и мъчителен проблем. Ние постоянно сме заобиколени от огромна маса проблеми, които съвсем не седят кротко, а са готови всеки момент да се стоварят най-ненадейно, да изискат незабавно решение, да хленчат или да ни разхленчват, докато не им обърнем нужното внимание, макар така да проваляме всичко належащо. Те са нашите пренебрегнати деца, родени от неясните ни терзания. Може да ни се иска да ги разкараме, може да им крещим или да ги споделим с психиатър, може още с появата им да ги давим в алкохол и дрога, но те винаги се връщат по един или друг начин.
Колко често, докато говорим, някъде вътре в нас върви още един - вътрешен монолог, понякога за да ни напътства, понякога за да ни предпазва. В повечето случаи този монолог е по-честен от този изречен на глас.
Ако можеше винаги гласно да изговаряме всяка своя мисъл, колко по-истински щяхме да общуваме. Хората са като ледени блокове, бавно движещи се през океана на живота и рядко, ако изобщо се случва, разкриват истинската си същност.
Стивън Бъркоф