• Декор: Микрофон и стол
• Публика: Абсолютно всички
• Продължителност: 59 минути (може би малко повече)
• Нещо сигурно: Единствен той от присъстващите няма да се смее
• Героят: Той, мъж на средна възраст (може повече, може по-малко)
• Референции: Нямо кино / Мим / Театър на абсурда / Клоун /

Физически театър

Въведение

Нека вземем един човек - тип обикновен.
Да речем, че го извадим от контекста на ежедневието му и го сложим на сцената. Нека прибавим няколко грама безсмислени истории или го потопим в странни ситуации - разбира се, не по волята му. И ето че Той веднага ще се почувства не на място.

Желанието

Ето един спектакъл, който създадох в най-трудната година от моя живот. И именно поради тази причина си казах, че точно този спектакъл трябва да разсмива. Нищо повече. Да няма засукани философски запитвания, нито екзистенциални търсения. Да не причинява главоболие. Просто да разсмива.

В многобройните си пътувания – от Аржентина до Чехия, от Панама до Южна Корея, на атлантическия бряг на Африка или из островите в Индийския океан – винаги съм се вглеждал в очите на зрителите. И винаги съм долавял едно и също: пречистваща нужда от смях. Оттук и желанието да създам спектакъл, който разсмива всички, навсякъде.

Сюжетът, предложен от собствения ми, живот, се оказа итересен. Героят ми – тоест аз, сега и тук - се намира винаги на неподходящо място. Никак не е лесно да се надсмиваш над себе си, нали? А дали се смеем на едни и същи неща? Смехът навсякъде ли е един и същ…?

Моят личен отговор е Да! Стига да не се вземаме на сериозно, стига да не усложняваме ситуациите, стига отново да се върнем в детството. Тогава всички и навсякъде ще се смеят. Над кого ще се надсмиват ли? Може би над мен, а може би над самите себе си. Смях в залата.  

Заключение :

Посредством играта на физическия актьор, „Не на мястото си“ хвърля светлина върху перипетиите на един обикновен човек потопен в „необикновеността“  на сценичното пространство. Едно обикновено тяло в механиката на театъра. И тялото реагира, бори се, играе под светлината на противоречията, в които е захвърлено. Неговите премеждия не се различават по нищо от собствените лутания на всеки от нас, решил да търси доброто място за себе си. Тези лутания са истински извор на вдъхновение. Остава отворен въпросът: „Hякой знае ли къде ни е мястото? Истинското?“. Ако разполагате с отговора, моля да заповядате на сцената.