Интервю на Виолета Тончева с Емануел Кордолиани, Пламен Димитров и Никола Шено
Предистория
Авторският спектакъл на Емануел Кордолиани (Франция) „Пустинните места” („Les déserts lieux“) е вдъхновен от кореспонденцията между великите поети на миналия век Марина Цветаева, Райнер Мария Рилке и Борис Пастернак, които между 12 април и 31 декември 1926 г. си разменят горещи писма, пропътували разстоянията между Русия, Швейцария и отвъд Океана. Участват френските артисти Емануел Кордолиани и Никола Шено и солистите на Държавна опера Варна Ирина Жекова (сопран) и Пламен Димитров (баритон). Музиката е от Дмитрий Шостакович по стихотворения на Марина Цветаева и от финландския композитор Ейнохуани Рутавара по „Сонети към Орфей“ на Райнер Мария Рилке.
„Пустинните места” е изпълнен на 30 ноември 2010 г. в Париж, булевард „Du Vaugirard“ 44, с участието на Емануел Кордолиани, Кристиан Еберл, Елена Галицкая и Емануел Оливие и на 19 юли 2011 г., в рамките на Фестивала на оперното изкуство в Екс ан Прованс. В България спектакълът, с участието на Емануел Кордолиани, Никола Шено, Ирина Жекова и Пламен Димитров, ще гастролира в три града по време на XIX Международен франкофонски фестивал за ученически театър, на който Емануел Кордолиани е кръстница. Публиката във Варна ще го види на 20 април от 20.00 ч. в Театрално-музикален продуцентски център, Основна сцена, на 23 април в Стара Загора и на 25 април в Куклен театър София.
Емануел Кордолиани
- В пърформанса „Пустинните места” Вие се обръщате към изразните средства на различни изкуства. Защо избрахте този подход?
- Харесвам предизвикателството на подобни спектакли, които обединяват музикални и театрални средства. Музиката въздейства на емоционално ниво, докато в театъра публиката веднага потъва в текста и първостепенно е интелектуалното възприятие. Комбинацията между двете обединява несъзнаваното и съзнаваното и създава предпоставки за един нов артистичен изказ, какъвто е залегнал и в спектакъла „Пустинните места”.
- Какво е посланието?
- Посланието е страстта. Иначе защо живеем...
- Епистоларната връзка между Марина Цветаева, Борис Пастернак и Райнер Мария Рилке се осъществява за период от няколко месеца, в които те си разменят писма. В епохата на интернет това би могло да се случи за няколко дни или дори само за един ден. Дали днес сме емоционално по-бедни, защото ни липсва очакването на едно пътуващо дълго време писмо?
- В дигиталната ера писмата наистина се разменят бързо. Въобще нещата се случват бързо, дори веднага. Но силни писма се пишат във всяко време. И очакването им е еднакво важно във всяко време. Съществена е емоцията.
- Ирина Жекова и Пламен Димитров бяха част от екипа на операта „Граф Ори” от Росини, която Вие поставихте преди време във Варна. Защо избрахте точно тях за Вашия спектакъл „Пустинни места”?
- Марина Цветаева би отговорила: защото те са това, което ми е най-скъпо на света. Те са просто създадени за този спектакъл и в емоционален, и в артистичен план. Приятно ми е да работя с тях. Щастлива съм, че отново бях поканена във Варна и ми се дава възможността да продължа работата си тук.
- Предстоят ли Ви и други български проекти?
- След представянето на „Пустинните места” във Варна, Стара Загора и София, ще се посветя във Франция на следващите си ангажименти в операта и театъра. Особено ме влече един от проектите, който вероятно отново ще ме доведе в България. Той е свързан с Петрарка, една много интересна личност, един истински европеец, много преди да се зароди идеята за Обединена Европа.
Пламен Димитров
- Какво е усещането да бъдеш на „Пустинните места”?
- С Ирина Жекова сме щастливи, че участваме в спектакъла „Пустинните места”, заедно с двама перфектни френски артисти. Този вид пърформанс е характерен повече за Западна Европа и за мен това е ценно обогатяване. За пръв път се сблъсквам с нещо особено и нестандартно, нещо извън света на операта. Партията на баритона е трудна, защото в нея пианото не е помощник на певеца. Напротив - финландският композитор Ейнохуани Рутавара използва много интересни дисонансни акорди, които адекватно предават страстта на думите. Получава се своеобразно усещане за истинност. Тази химия се пренася от героите и върху нас четиримата. Познаваме Емма като безкомпромисна режисьорка, а сега я виждаме и като прекрасна актриса в ролята на Марина Цветаева. Да си партнираме с нея е вдъхновяващо.
Никола Шено
- Пламен Димитров е впечатлен от музиката в „Пустинните места” и дисонанса между пианото и пеенето като трансмисия на страстта. Това е търсен ефект, предполагам.
- Точно така. Дмитрий Шостакович и Ейнохуани Рутавара са творили през втората половина на XX век, преживели са тежките световни войни и това се отразява върху творбите им, макар че те нямат радикален музикален език и не отричат тотално музикалната традиция. Освен това Шостакович композира музиката през 1973 г. по поемите на Марина Цветаева, когато самият той е на смъртно легло. Ейнохуани Рутавара от своя страна претворява на своя музикален език наситените с особена красота „Сонети към Орфей“ на неоромантика Райнер Мария Рилке. Копнежът по непостижимата човешка близост и дисонансът, за който говорите, идва най-вече от самия XX век, в който - повече от когато и да било преди това, изкуството търси израз на човека и неговия Аз.
- В какво виждате Вие посланието на спектакъла?
- Не смятам, че трябва да има специално послание. Целта на спектакъла е не да дава отговори, а по-скоро да задава въпроси.
- Благодаря! И успех на спектакъла!
Варна, 19 април 2012 г.
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК