Театрални новини



Петър Райчев – основател на Варненската опера, е първият световноизвестен български тенор

17.03.2012

Петър Райчев – основател на Варненската опера, е първият световноизвестен български тенор

Петър Райчев (1887-1960) е първият световноизвестен български тенор. Роден във Варна на 9 март 1887 г., той завършва Варненската мъжка гимназия, където пее в хора на училището. Първите му сериозни занимания по оперно пеене са при изтъкнатия педагог Иван Вульпе. Учи и рисуване в първия випуск на Русувалното училище при Иван Мърквичка, неслучайно години по-късно ще стане известен и с богатата си колекция от картини. Възпитаник е на Московската консерватория, където се обучава при проф. Умберто Мазети в периода 1908-1911 г., а през 1912 г. усъвършенства вокалното си майсторство като стипендиант на Болшой театър в Неапол при Фернандо де Лука. Дебютът му в Санкт Петербург през 1913 г. поставя началото на една изключителна солистична кариера с международно признание. Като солист на Мариински театър и на театъра “Музикална драма” в Санкт Петербург, Петър Райчев изгражда репертоар от най-значимите тенорови партии в оперната литература, който с годините непрекъснато обогатява. Пее на различни сцени в Русия, където остава до 1920 г. През следващите 15 години (1920-1935) Петър Райчев покорява с вокалното си и артистично майсторство Централна Европа, живее в Милано и печели овациите на оперната публика в Италия, Виена, Берлин, Лайпциг, Дрезден и Париж. Успех му носят ангажиментите в Берлинската и Виенската държавна опера през 1924 г., както и турнето в Европа и Южна Америка през 1930 г. В продължение на 10 години гастролира на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк. В различни периоди от певческата си кариера работи с най-значимите имена в операта от първата половина на ХХ век: Фьодор Шаляпин, Рикардо Страчиари, Бруно Валтер, участва в големите музикални фестивали през 20-те и 30-те години на ХХ в.

Петър Райчев се изявява и като оперен режисьор, поставил редица заглавия в стилистиката на Станиславски. В Киев и Рига се играят неговите постановки на оперите ”Ловци на бисери” (Бизе), «Вертер» (Масне), “Приказка за цар Салтан” (Римски-Корсаков), “Дама пика” (Чайковски) и др. Работи като режисьор и в Загребския оперен театър през 1934 и 1935 г.

През 1936 г. се установява в България като солист на Софийската опера, на чиято сцена сред най-големите му успехи се открояват образите на Герман от “Дама Пика”, Ленски от “Евгений Онегин”, (Чайковски), Вертер от едноименната опера (Масне), Алфред от “Травиата” (Верди), Шуйски от “Борис Годунов” (Мусоргски) и др. Заедно с Христина Морфова, Стефан Македонски, Анна Тодорова, Михаил Попов, Илка Попова става радетел за родно оперно изкуство с български диригенти и певци.

Освен като изключително надарен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, , в която преподава до смъртта си на 31 август 1960 г. В периода 1950-1958 г. режисира няколко постановки в Софийската опера, сред тях и “Севилският бръснар” (Росини) с дебюта на Николай Гяуров в ролята на Дон Базилио (1955).

През 1947 г. Петър Райчев идва в родния си град Варна с мисията на основател на Варненската опера и нейн пръв главен художествен ръководител и режисьор. Една година преди това, не по-малко талантливият син на Петър Райчев - диригентът Руслан Райчев, става първият ръководител на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна. И така, под диригентството на Руслан Райчев и режисурата на Петър Райчев, на 7 септември 1947 г. се вдига завесата за първата постановка на операта “Продадена невеста” от Б. Сметана – датата, от която започва летоброенето на Варненския оперен театър.

На варненска сцена Петър Райчев реализира шест постановки: “Продадена невеста” от Б. Сметана, “Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини, “Селска чест” от П. Маскани, “Палячи” от Леонкавало, “Травиата” от Дж. Верди и “Севилският бръснар” от Дж. Росини.

По-късно Петър Райчев подпомага основаването и на Русенската опера (1949), и на Пловдивската опера (1953), и тези негови заслуги затвърждават първостепенното му място в българската музикална култура.

Виолета Тончева



всички новини март 2012 »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker