Театрални новини



Разград построи театър с дух и общи усилия в трудни години

08.04.2020

Разград построи театър с дух и общи усилия в трудни години
Строежът на стария театър е нагледен пример какво може да направи енергията на хората, когато се обедини. Защото в продължение на почти 40 години разградчани събират левче по левче парите, за да го има този храм на духовността.
Началото полагат разговорите, които се водят между най-дейните читалищни членове към края на 1914 годиша, че трябва да се построи нов театрален салон, необходим на гражданите за тържества, вечеринки, концерти, представления, събрания и други културни изяви. Читалищното ръководство се вслушва в тези разговори и на заседанието си на 14 декември 1914 години избира временен комитет: Паскал Балтаджиев – подпредседател на читалище „Развитие“; Руси Радков и Иван Свирачев – членове на читалището, които да обмислят идеята за създаване фонд „Постройка на нов читалищен салон“.
На 30 декември 1914 г. се съставя първият протокол, в който са изложени целта и средствата, с които ще се образува този фонд. Председател на комитета става Руси Радков, касиер-деловодител Балтаджиев и член-съветник Свирачев. За да се сдобие фондът със средства, комитетът решава да се събират доброволни помощи от по-видните граждани, да се пусне доброволна подписка между посетителите на вечеринката на читалището по случай новата 1915 г.; да се напечатат поздравителни покани и разнасят от комитета лично по случай именните дни на гражданите и гражданките, като подарените суми се събират за фонда; да се наложи 10-стотинков данък на всеки продаден билет за представление и други забави; да се организират концерти, вечеринки и други културни прояви; да се помолят всички културни дружества в града да подпомогнат фонда.
Решението на комитета е одобрено от читалищното настоятелство и на вечеринката срещу новата 1915 г. председателят на читалището Деню Добрев, книжар и бивш редактор на вестник „Гражданско съзнание“, съобщава за основаването на фонда и пуска подписка, в която той пръв записва 50 лв. Идеята е посрещната недоверчиво и Деню Добрев е последван само от Иван Клисаров – 10 лв., Георги Белчев – 20 лв., хаджи Кънчо Дачев – 10 лв., Христо Тасев – 5 лв., Йордан Рашев – 30 лв., Паскал Балтаджиев – 10 лв. Или всичко 135 лв. Тези седем разградчани остават в историята като основатели на фонда.
А по това време в Европа бушува Първата световна война, към която през 1915 г. се присъединява и България. Старият континент се тресе от боеве, а в малкия провинциален Разград родолюбиви люде мислят за култура и подемат благородно дело.
Слабото начало не обезкуражава комитета. Той продължава да събира средства с още повече жар и енергия. Излизащият през 1915 г. вестник „Гражданин“ публикува имената на гражданите и организациите – дарители, средствата от концерти и други прояви, чрез които левче по левче се набира фондът.
Кампанията тече дори през годините на войната. След настъпването на мира тя набира сили и започва да се разраства. Вестник „Разградска камбана“ пише на 5 ноември 1920 г., че са съставени от настоятелството на читалището и по-дейни членове комисии, които да честитят годежи, сватби и именни дни по квартали. Вестникът съобщава и за вечеринки на читалището, на запасното подофицерско дружество „Санстефанска България“, за дарения на търговски къщи от София и Русе, на Разградската популярна банка и други за фонда „Постройка на нов читалищен салон“.
Между по-крупните частни дарители са Гани Чернев /Арабов/, който подарява 40 хиляди лева и гора от 68 декара и Иван Цанев – 5000 лева.
Крупно перо от 70 хиляди лева се реализира от разиграната през 1924 г. лотария.
Общинският градски съвет дарява едно празно място от 5994 кв.метра в центъра на града за бъдещата читалищна сграда. В бюджета си всяка година съветът предвижда и по някоя сума за фонда.
За фонда подарява 500 лева през 1921 г. и самият цар Борис III. При едно посещение в текето Махзар паша при приятеля си Иван Багрянов, монархът идва и в Разград, където е бил поздравен от представители на читалище „Развитие“. Царят се заинтересувал от живота на този културен институт и подарява 500 лева. За това съобщава вестник „Разградска камбана“.
На 1 януари 1929 г. фондът разполага с капитал 700 967.20 лв., на следващата година – 949 373.20 лв., 1931 г. – 1 247 474.20 лв.; 1932 г. – 1 418 353 лв.
През 1933 г. читалищното настоятелство пише до всички културни, професионални и други организации в града да окажат материална подкрепа. Писано е до 35, отговарят 19, сред които най-много даряват финансовите организации, гимназията, дружество „Железни струни“, Младежкият туристически съюз, група младежи, които изнасят 3 концерта в Разград и Попово. Събрани са 19 977 лв. Така се изпарява надеждата да се събират милиони и да започне строежът.
На 1 септември 1933 г. „Разградско слово“ отбелязва, че настоятелството на читалището изказва благодарност на всички ония, които от деня на последното извънредно читалищно събрание са направили дарения за фонда. Поместен е дълъг списък на дарители, събрали общо 16 029 лв.
Сред по-крупните дарители освен Гани Чернев, чиято подарена гора е „обърната“ в нива, оценена на 400 000 лв., са Христо Сапунджиев, завещал 10 хиляди лв., Нако Трифонов и хаджи Димка Трифонова, завещали 100 хиляди лв., по-късно Драган Даниилов дарил 6 хиляди лв. по повод на годишнина от смъртта на съпругата си.
През 1938 г. фондът наброява 2 630 852 лв., като от лихви, излишъци от бюджета и дарения са постъпили 254 615 лв.
И отново читалищното настоятелство бие тревога, че доста читалищни начинания не могат да се осъществят главно поради неудобствата на старото читалище. Така например хранилището на библиотечното имущество било твърде лошо и книгите не само че не се запазвали, а след няколко години щели да се повредят. Книжният фонд се увеличавал, а хранилището било крайно недостатъчно.
Продължават културните прояви за набиране на средства. През 1938 г., на 3 март, „Разградско слово“ пише за „басмения бал“ на госпожиците от Разград. Те апелират към младите хора да устройват утра, танци, вечеринки, чай-концерти и др. в полза на фонда. А през 1939 г. студентската корпорация „Родина“ организира бал със същата цел.
През 1938, 1939 и 1940 г. излизат три броя „Агитационен лист „Развитие“, посветени на строежа на новата сграда. Те съдържат ценна информация за културния и стопанския живот на града.
През 1940 г. от лихви, излишъци от бюджета и дарения постъпват 385 971 лв. През 1941 г. тази сума е 520 822 лв.
Изкопните работи са започнати през 1939 г., строителните материали се стоварват, сключен е договор с предприемача за издигане на сградата до покрив за 2 722 000 лв. Това може да се прочете в отчета на настоятелството за тази година.
През 1940 г. в отчета и в. „Разградско слово“ пише, че е открит строителният сезон и е започнал градежът на новата сграда. Избран е бил комитет, който да подпомага читалищната управа за набиране на средства, съобщава „Разградско слово“. В броя си от 8 април вестникът пише, че строежът ще се ръководи от арх. Иван Манев. Голям концерт в подкрепа на фонда изнася на 15 юни дружество „Железни струни“.
В отчета на читалищното настоятелство за 1941 г. е отбелязано, че след направеното по постройката предстои втори етап – доизкарването й. Необходими да били още средства и първата предстояща грижа на настоятелството била набирането им. Публикуван е списък от дарители, като се започне от Министерството на народното просвещение и се стигне до индивидуални дарители.
За ново крупно дарение на съгражданина Димитър Бъчваров съобщава „Разградско слово“ на 21 октомври 1943 г. Благодетелят на строежа на Музикалния дом дотогава бил дал 200 хиляди лв. за фонда „Постройка на нов читалищен салон“. Сега той дарява 600 хиляди лв. за доизкарване на новата сграда.
През 1944 г. властта се променя и дотогавашните културни прояви за набиране на средства секват. Разчита се на заеми за доизкарване цялостния вид на сградата. И все пак има и дарения.
Идва голямото наводнение през 1947 г., от което най-много пострадва старото читалище, защото е разположено на ниско място. Най-много пострадва библиотеката. Граждани и бригадири помагат за разчистването. Унищожени са много редки и старопечатни книги. Съвършено негодни са 5467 книги.
През 1948 г. южният трети етаж на новата постройка е завършен. Там се изнася по-голямата част от библиотечният фонд. Помещението се приспособява за библиотека.
Следващата година е извършено монтирането на парно-климатичната инсталация. Не са поставени само парните котли и други необходими неща поради липса на средства. Извършено е електрифицирането. Сключен е заем за 10 милиона лева от Съюза на народните читалища. Издействана е помощ 6 милиона лева от бюджета на градския съвет. Поръчани са 600 театрални стола. Всички останали работи остават да се извършват през следващия строителен сезон.
До 1947 г. включително строежът на новия театър е извършен със средствата на фонда „Постройка на нов читалищен салон“. За новостроящата се сграда са разходвани 5 169 383 лева, събирани левче по левче.
Така малко по малко, година след година върви строежът на новата сграда. Докато стане реалност. Театралната сграда е открита през 1951 година.
Днес Деню Добрев и всички онези поколения, които са събирали средства, са се превърнали в прах, но е останало делото им, което и досега ни радва и изпълнява високоблагородната мисия на храм на духовността.
През някои години в отчетите на читалищното настоятелство се изказва благодарност на цялото гражданство за подкрепата при набирането на средства за строежа. И наистина, в продължение на няколко десетилетия в Разград властва колективният дух на хората при събирането на средства чрез разнообразни форми на дейност. Новият /сега старият/ театър е плод на колективните усилия на няколко поколения разградчани.
А колективният дух винаги ни е необходим. И в добри, в трудни моменти. В сегашния момент – също. И налице са вълнуващи прояви…
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
 

Изглед от северното крило по време на строителството
Изглед от северното крило по време на строителството
Траурната церемония с войскови части по повод на кончината на цар Борис III на площад „Цар Освободител“ в Разград, 29 август 1943 г.
Траурната церемония с войскови части по повод на кончината на цар Борис III на площад „Цар Освободител“ в Разград, 29 август 1943 г.



всички новини от ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ЦЕНТЪР »

профил на ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ЦЕНТЪР »

всички новини юни 2020 »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker