Театрални новини



КОНСТАНТИН ИЛИЕВ И ЯВОР ГЪРДЕВ С ПРЕМИЕРА НА «НАБЛЮДАТЕЛИТЕ» В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

14.12.2018

КОНСТАНТИН ИЛИЕВ И ЯВОР ГЪРДЕВ С ПРЕМИЕРА НА «НАБЛЮДАТЕЛИТЕ» В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ И ЯВОР ГЪРДЕВ С ПРЕМИЕРА НА «НАБЛЮДАТЕЛИТЕ»В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

22 и 23 декември, 19:00 часа, Камерна сцена

Четири години, след като за последно постави спектакъл тук – «Жана», режисьорът Явор Гърдев се завръща на сцената на Народния театър с «НАБЛЮДАТЕЛИТЕ» (хипотеза за отвъдното).
Премиерата на спектакъла по пиесата на именития български драматург Константин Илиев е на 22 и 23 декември от 19:00 часа на Камерна сцена, а билетите вече са в продажба на касите . Следващите дати са 31 декември, 23 и 29 януари, 2 и 8 февруари.

Наблюдателите“ (хипотеза за отвъдното) е най-новата пиеса на Константин Илиев, написана през 2015 г., издадена в сборника пиеси “Наблюдателите” през 2016 г. от ИК «Жанет 45». Поставя се за първи път на българска сцена.
В актьорския състав на спектакъла са Цветан Алексиев, Христо Петков, Илиана Коджабашева, Мартин Димитров, Кире Гьоревски, Стефания Колева, Ненчо Костов, Леарт Докле, Павлин ПетруновЕлена Телбис, Анна Пападопулу, Йосиф Шамли, Благовест Благоев, Димитър Николов, Емил И. Марков. Сценографията е на Никола Тороманов, художник на костюмите е Свила Величкова, а музиката е на Калин Николов. Фотограф е Стефан Ненков Щерев, а Янина Петрова е художник на плаката и програмата.
«Един млад съдия се подписва върху акт за регистрация на съмнително акционерно дружество. Този факт остава скрит за обществото, но пък успява да разтърси отвъдното.
Малко след като подписва документа, който ще отвори възможност за безнаказаното изсичане на шест хиляди декара гора в Балкана, съдията внезапно умира докато търси скрито злато в двора на стара чорбаджийска къща.  
В отвъдното се събират няколко български национални герои, за да търсят сметка на новопредставилия се. Попаднал в положение да бъде съден и да отговаря за земните си деяния, съдията се одързостява, преминава в настъпление, призовава авторитетни свидетели и с тяхна помощ започва сам да съди съдниците си.
Взаимоосъдителната съдебна система на отвъдното започва да се задъхва под товара на избликващите стари и нови грехове, отколешни страсти и нестихнали бесове, дълбоко заровени и неизповядани лични и национални тайни», пише Явор Гърдев за спектакъла.

«Пиесата „Наблюдателите“ е своеобразна реплика на изказаното от един от героите на Ф. М. Достоевски съждение, че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Трактовката на проблема от страна на Константин Илиев – колкото иронична, толкова и сериозна – отрича презумпцията за безнаказаност, но според нея механизмът на възмездието е далеч от представите както на вярващи, така и на атеисти.  В хода на остро драматичното действие самият Фьодор Михайлович е сред действащите лица заедно с повече и или по-малко известни имена  от българската и световна история – от Димитър Общи и Хаджи Станьо Врабевски до Сергей Нечаев и Имануел Кант»
«Наблюдателите»,  издание на ИК Жанет 45.

На сцената на Народния театър и до днес се играят култовите спектакли на Явор Гърдев «Козата или коя е Силвия?», «Ръкомахане в Спокан», «Нощна пеперуда» и «Хамлет».


ЗА АВТОРА
Константин Илиев е роден е на 16.10.1937 г. Завършва немска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1969 г. до 1972 г. е аспирант в Хумболтовия университет - Берлин. Там защитава докторска дисертация на тема “Структура на драматическите творби на Фридрих Дюренмат”.
Първата си пиеса “Мъка по цветовете” написва през 1961 г. Започват репетиции във Варненския драматичен театър, но премиерата е забранена по идеологически ъобсражения. По същите причини не се осъществява сценична реализация и на следващите му две пиеси – “През октомври без теб” (1968) и “Цар Шушумига” (1968, за куклен театър). Първата му стигнала до премиера сценична творба е “Музика от Шатровец” (реж. Любен Гройс). Следват “Прозорецът”, “Босилек за Драгинко”, “Великденско вино”, “Нирвана”, “Одисей пътува за Итака”, “Червено вино за сбогом”, “Куцулан или Вълча Богородица”, “Франческа”, “Бетовен 21”, “Златни мостове и Секвоя”. „Наблюдателите“ (хипотеза за отвъдното) е най-новата му пиеса, написана през 2015 г., издадена в сборника пиеси “Наблюдателите” през 2016 г.
Автор е на студии, статии и есета, текстове за театър, драматургия и политика, събрани в книгите “Паметта на гарвана”и “Думи извън сцената”.
От 1995 до 2007 г. е главен драматург на Народния театър "Иван Вазов".
Пиесите на Константин Илиев са играни в почти всички български театри, както и в Австрия, Англия, Естония, Македония, Полша, Русия, Словакия и др.Носител  е на множество национални награди за драматургия. През 1989 г. романът му "Френско магаре” получава наградата “Христо Г. Данов”. През 1996 г. във Виенския университет му е връчена международната Хердерова награда за цялостно творчество. През 2003 г. книгата му “Поражението” получава наградата “Хеликон” за нова българска проза, през 2005 г. му е присъдена Националната литературна награда “Елиас Канети”, през 2012 г. наградата “Христо Г. Данов” за цялостен принос към българската книжовна култура. Носител на наградата АСКЕЕР 2017 за цялостен принос към театралното изкуство.

“Драматическото творчество на Константин Илиев, възникнало в течение на три десетилетия, се числи към най-значителните постижения на българската литература през нашия век.”
                                проф. д-р Петер Вундерли
          председател на кураториума за присъждане на Хердеровата награда, 1996 г.



“Създаденият от Константин Илиев свят съдържа „запечатано” нашето време. .. Летописец на пораженията и катастрофите, на драмата на провалянето на утопиите, на края, на краха на идеологиите, Константин Илиев упорито и безстрашно се вглежда в случващото се в самия човек, в направата му, във функционирането на социалното и нравственото му съзнание, в това как човек изживява, как разбира предназначението си.”
Никола Вандов


“От драматургията на Константин Илиев може много да се научи за ХХ век. Или по-точно, за начина, по който българската модерност се вписва в европейската. Тя се занимава с високите му проекти, с едрите перспективи. Доколкото това е векът на революциите, централна тема във всичките му пиеси е именно революцията. Как тя променя човека? И като променя обществата, него изобщо променя ли го? Тези са сред основните въпроси, произтичащи от нея.
Разбира се, темата има различни регистри, различни подтеми и те не се отнасят само за случилото се през XX век, а много преди това.”
Виолета Дечева




всички новини от Драматичен театър "Стефан Киров" »

профил на Драматичен театър "Стефан Киров" »

всички новини ноември »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker