Театрални новини



На 22 и 23 декември очаквайте коледната балетна премиера на „Лешникотрошачката” в Държавна опера - Варна

20.12.2011

На 22 и 23 декември очаквайте коледната балетна премиера на „Лешникотрошачката” в Държавна опера - Варна
Лешникотрошачката” по музика на Чайковски, предстои на 22 и 23 декември от 18.00 ч. на Основна сцена. Хореография и постановка Желка Табакова, сценография и костюми Генадий Иванов - Гендони, репетитор Румяна Малчева, корепетитор Радослава Кареева, графично макетиране и предпечат Петър Христов, музикално оформление Румен Димитров, помощник-режисьор Сирма Панева. Участва балетът на Варненската опера: Евгения Минкова, Галина Велчева, Живко Кайков, Илияна Божкова, Павел Иванов, Николай Димитров');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Николай Димитров, Денко Стоянов, Румен Стефанов, Павел Кирчев, Ренета Михайлова, Веселина Иванова, Елиана Атанасова, Емил Николов, Лиляна Здравкова, Сандра Дотова, Татяна Атанасова, Илияна Славова, Нина Стефанова, Анна Андреева, Евгения Минкова, Гергана Георгиева, Людмил Рафаилов.

Това е третата премиера на класическия балет “Лешникотрошачката” във Варна. Първата премиера се е състояла на 24 април 1969 г. и е дело на балетмайсторите Галина и Стефан Йорданови, сценография Ани Хаджимишева, художник на костюмите Миньон Миленкова. Втората премиера следва на 7 декември 2001 г. с хореограф-постановчик Боряна Сечанова, сценограф Лора Маринова и художник на костюмите Цветанка Стойнова.

С най-новата постановка на „Лешникотрошачката” се отбелязва 25-годишната творческа дейност на д-р Желка Табакова, доцент по хореография (класически и модерен танц) в Югозападния университет “Неофит Рилски” - Благоевград, автор на научното изследване „Танцът в мюзикъла и оперетата (гледната точка на хореографа)”. Тя е балетен режисьор, водещ танцов постановчик и едно от големите имена на българския балет. С Варненската опера я свързва първият й професионален ангажимент като хореограф в „Риголето“, след завършването на балетна режисура в Държавния институт за театрално изкуство (ГИТИС) в Москва. Назначена е на длъжност балетмайстор в операта от 1986 г. и остава до 1992г. През годините Желка Табакова продължава да работи с екипа на Варненската опера и сега отбелязва своя 25-годишен творчески юбилей  именно на балетната сцена в морския град.  

Прочитът на Желка Табакова доближава „Лешникотрошачката” до съвременния зрител

Хореограф-постановчикът Желка Табакова, работила и преди върху „Лешникотрошачката”, сега за пръв път си позволява да внесе нов прочит в либретото. Без да променя концепцията на Петипа и Чайковски, тя извежда Mайката, Бащата, Клара и Дроселмайер в една обща сюжетна линия. Майката на Клара, която по Петипа няма водеща роля, тук е балерина и основно действащо лице. В края на балета, логично, продължавайки фантастичния сън на момичето, мечтаещо да стане балерина, тя поставя диадема върху главата му и така малката Клара се превръща в истинска балерина. Балетът завършва с хепи енд, в който Клара танцува с принц Лешник голямото заключително па де дьо.     

Развлекателните дивертисментни танци във второ действие, в интерпретацията на Желка Табакова, са развити в изящни и завършени миниатюри. Всеки персонаж носи своите характеристики, като в испанския, арабския, руския, китайския танц и пасторала хореографката внася нова драматургична натовареност. Вместо класическия кадрил и па де грас, в танците на родителите са включени елементи от салса и танго. Няколко цитата от „Спящата красавица”, замислени като малък каламбур а ла Петипа, предлагат допълнителни нюанси в хореографията. Нов момент представлява и модното дефиле, в което костюмите на Гендони, в стил ар деко, разкриват цялата си красота. С прочита си хореографията на Желка Табакова предлага един нов ракурс към старинната приказка на Хофман и лексиката на танца, чиято цел е да приближи балета до съвременния зрител.

Сценографските и костюмографски решения на Гендони

Повечето сценографи ситуират балета „Лешникотрочачката” в късния 18-ти век или в духа на класическия  романтизъм, а всъщност Чайковски пише балета в началото на руския модерн, развнозначен на европейския сецесион, т.е. края на 19-ти век. Във варненската постановка Гендони разработва балетния декор в стила на сецесиона, характерен със сложна образност и мистицизъм. Стилистиката на костюмите е пренесена в ар деко (20-те години на XX век), с което модният дизайнер „изпреварва” времето на Чайковски с още 15-ина години, изчиствайки силуета, за да постигне лекота и изящност. Балетната естетика като цяло е изградена върху една символистична приказност.


всички новини март »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker